Анси - живописната алпийска Венеция

Докато живеех във Франция за кратко през вече далечната 2017-та година, на студентите, които като мен бяха на програма за обмен Еразъм се предлагаха еднодневни екскурзии в района на Лион. Лион се намира в региона Оверн-Рона-Алпи и също така му е столица, тъй като е най-големият град в него, а в рамките на цяла Франция е втори по големина. Една от тези екскурзии беше до градчето Анси, което е на час и 20-30 минути път с кола или в нашия случай с автобус. Това бяха към 102 километра, които заедно с организаторите от Еразъм офиса в Лион и други ентусиазирани студенти изминахме в ранни зори, за да пристигнем там по-раничко преди обед и да се насладим да един чудесен пролетен ден.

География на Анси

Анси е малко градче, намиращо се на северния бряг на аквамариненото езеро със същото име. Разполагайки се в полите на Алпите - в Предалпите, както е правилно да се каже, тъй като това е правилното географско название на тази планина, град Анси съвсем заслужено носи туристическото име “Венеция на Алпите”. Три канала си преправят път през това малко китно градче, което за истинските романтици и творчески натури може и да изглежда по-обаятелно от самия Париж. Да! Намира се в много, ама много източната част на Франция и цели 102 километра го делят от втория по големина град в страната, а само 32 от Женева в Швейцария.

История на Анси

Анси е основан като град през 11 век, а два века по-късно е столица на Женевското графство. Всички знаем, че през Средновековието истински суверенни държави не са съществували за дълъг период от време, тъй като често са се създавали малки и големи кралства, княжества, херцогства, графства и въобще всякакви -ства каквито някой благородник с обширни земи и замъци е имал по наследство от знатния си род. Гореспоменатото графство съществува в продължение на 4 века като част от Свещената римска империя. През това време на тази територия съществува конфликт за властта между графовете и епископите на Женева, който завършва с победа за епископите, прогонване на графовете от Женева и установяване на Анси като столица на графството. През 1401г. Анси се присъединява към графство Савоя и се сбогува завинаги с Женевското графство.

Но около век по-късно, през 1535г. калвинистите, последователи на Жан Калвин и прото-протестанти (все още не е съществувал този термин, но реформаторското движение на Калвин поставя основите й), превземат Женева и установяват контрол. И ето, че католическият епископ, чиито предшественици преди век са прогонили графовете от Женева, сам бива прогонен и бяга не къде да е а в Анси!

Анси, все още бивайки част от Савоя става френски град, когато цялата област Савоя бива анексирана от Франция в края на 18-началото на 19 век. Изобщо бурна история за такова малко живописно градче.

Обиколка из Анси

Макар че привидно изглежда като тихо и спокойно градче, излязло от френска приказка или филмчето на Дисни “Красавицата и звярът”, Анси гъмжеше от туристи насядали по кафетата, ръфащи френски кроасани и плъзнали по тесните павирани улички. Разбираемо, защото там може наистина да усетиш духът на френската архитектура от Средновековието и да се любуваш на френската природа, съзерцавайки величествените Алпи. Аз предварително бях разгледала снимки на градчето и си мечтаех си да снимам Пале д'ил - малко замъче, намиращо се между два от каналите на Анси точно там, където се сливат (или където един се разделя, зависи от гледната точка). През 14 век е било затвор, през 16 век съд, през 18 век административен център, а в онзи ден беше… в ремонт! Едно скеле и разни завеси бяха изпънати пред фасадата на сградата, затова и не я снимах. Вие можете да подърсите сами в търсачката Palais d'Ile, за да се полюбувате на този средновековен речен мини замък.

Какво е един средновековен град без каменен укрепителен замък? Има такъв в Анси. И него посетихме, макар че не влязохме вътре заради ограниченото време. От там обаче се откриваше чудесна панорамна гледка към цялото градче и гигантите Алпи в далечината.

Короната на денят зае пътешествието с корабче по езерото Анси. Гледките към бреговете бяха многопластови - на преден план тихите тюркоазени води, следва брегът с имения и замъчета наредени като мъниста на броеница на фона на тучни зелени хълмове и баири, които водят към задния план, а именно тяхно величество Алпите! Сиво-сини, тъмнозелени, на места оголени, на места гористи, а най-високите върхове заснежени и надвесени над огрените от пролетното слънце палати.

Казах ви аз, че има планинска Венеция. Една характерна френска атмосфера, която ще се хареса на всеки пътешественик, но едно да е ясно - туристите са много и са навсякъде! Аз също.

До скоро, драги приключенци!

Източници:

• Wikipedia