Експерименти с азиатска храна у дома
Далекоизточната кухня е трудна за пресъздаване в наши условия и чрез наши кулинарни традиции, но винаги ме вдъхновява да опитвам да забърквам нови ястия, които не са съвсем азиатски но пък доста са повлияни от тях.
Когато бях студент в Белгия, с приятели често ходихме до ресторант за виетнамска храна и хапвахме нудълс с печено тофу, зеленчуци и екзотични сосове. От всичко най-ми харесваше как бяха мариновали тофуто. По спомени мисля, че беше печено или пържено или пък мариновано в сладко-кисел сос. Нещо нездравословно, със сигурност. Обожавах тази храна, но никога повече не съм яла нещо подобно в който и да е азиатски ресторант. А виетнамски не се намират под път и над път. Веднъж посетихме Антверпен с приятел китаец и той избра свестен китайски ресторант. Там ядох нудълс с фъстъчен сос, който беше с плътна кадифена текстура, с тъмен цвят и ненатрапчив вкус. Наистина уникален по рода си и доказателство за това е, че от тогава никъде по китайските ресторанти не съм срещала да се предлага това ястие. Не помня как се казва и не мога да открия рецептата в интернет. Като цяло най-апетитните азиатски ястия остават един блян в спомените ми и явно съм обречена само да точа лиги по тях без да ги открия.
Имам цяла колекция от преживявания в далекоизточноазиатски ресторанти и места за бързо хранене по света - родните София и Варна, далечния Лос Анджелис, Льовен и Антверпен в Белгия, Азорските острови, Виена, Малта… Наблюденията ми помогнаха да се вдъхновя да приготвям сама този тип храна у дома всеки път, когато ми се прияде. Разбира се, тя е далеч от автентична - разчитам на местни продукти, не добавям много сладко-кисел сос, тъй като съдържа много захар, все още не успявам да приготвя онзи перфектен фъстъчен сос, понякога преварявам нудълсите, но не спирам да творя каквото ми идва от вътре. Някой ден може пък и да използвам истинска рецепта, знае ли човек…
Как протича творческия процес?
- Нарязвам на дебели ленти/резени моркови, гъби, лук и ги запържвам в уок тиган до омекване. В случая имат и стеъкове бамбук в буркан, които добавих на по-късен етап, тъй като нямат нужда от много термична обработка.
- Тофуто го разрязвам на тънки правоъгълничета или малки кубчета и го потапям в соев сос с подправки - куркума, джинджифил и чесън на прах или направо къри микс. Запичам до златисто с кокосова мазнина върху оребрен риган, но и обикновен би свършил работата.
- Спагетите тип ‘нудълс’ се срещат във всеки по-голям магазин. Те са оризови и се варят в гореща вода около 5 минути. Все пак зависи какво съветва опаковката.
- Когато зеленчуците са сготвени, а спагетите сварени, изцеждам последните от водата и ги добавят в уок тигана при зеленчуците. Всичко се обърква на слаб огън. Тук вече добавям сосове - сладко-кисел сос от буркан или шише, фъстъчен или сусамов тахан, соев сос на вкус. Имайте предвид, че таханът е гъст и слепва прекалено много нудълсите. Често в буркана тахан се отделя мазнина над гъстата част и е желателно да се обърква в хомогенна смес, за да не се получава слепване на нудълсите.
- При сервиране нареждам отгоре грилованото тофу.
- За разкош добавям магданоз, нарязан пресен зелен лук, сусамово, ленено и маково семе, някакъв вид балсамов дресинг.
В крайна сметка се получава нещо много екстравагантно и често неповторимо. Тъй като не готвя стриктно по рецепта, а по спомени, усещане и вдъхновение, рядко съм способна да направя едно и също ястие два пъти. Това важи не само за “азиатските”. Минало и заминало покрай азиатско това ядене. Това ако е азиатско, а съм трамвай. Сигурна съм, ще ако някой азиатец го опита, ще се хване за главата от недоумение. Но съм и сигурна, че ще ми даде 10/10 за старанието и ентусиазма. А не са ли те основна съставка в рецептата на всяко начинание? Поне според мен.
До скоро, тревоОпасни! :)