“Франкенщайн”: Бог вече не е единственият създател на живота

“Франкенщайн, или новият Прометей” е написана по метода “история в историята”. Това означава, че даден герой от главната история става разказвач на нечия друга история. Романа започва с Капитан Уолтън - изследовател на път за Северния полюс, който в писма към сестра си в Англия раказва за срещата си със самотния и окаян доктор Виктор Франкенщайн. Виктор от своя страна разказва на капитана за своя живот и личния си проект, с който се е захванал в университетските години. Доктор Франкенщайн е бил студент по анатомия с амбициозна лична мисия - да създаде живот от мъртви част и органи. Оказвайки се в несъстояние да се справи с последствията от тази постъпка, Виктор избягва и изоставя създанието си. От друга страна, Чудовището води свой живот, допускайки своите грешки, макар и фатални. В един прекрасен ден Виктор и Чудовището се срещат очи в очи и тук се явява нов пласт от история в историята - Чудовището разказва на Виктор своите преживявания. По време на скитането си Страданието е изпитало човешките нужди и страдание - търсене на любов и грижа, желание за сплотяване със сродни индивиди, отблъскване от обществото заради неприятни белези и характеристики на външността и повърхностното отношение на околните към него заради чудатия му облик. Най-много от всичко то желае да има спътник в живота и моли Виктор да създаде жена като него. Изплашен от идеята, че може би тези създания ще всеят хаос в света, той отказва в резултат на което си навлича гнева на Създанието, което и без друго още си носи травмата от изоставянето. Преследван и заплашван от него, Виктор бяга далеч и стига чак до Северния полюс - там, където Капитан Уолтън го намира в началото на романа.

Предпоставки и вдъхновение за написването

Когато четем дадена книга, ако искаме да вникнем по-надълбоко в съдържанието й, е добре да се запознаем и с предпоставките за написването й, както и с вдъхновението и историята на автора. В случая Мери Шели е английска писателка, жена на английския поет Пърси Шели. Двамата, заедно с няколко приятели-писатели, сред които и Джордж Байрон, прекарват едно лято във вила край Женева. Всъщност предната година - 1815г. - в Индонезия изригва вулканът Тамбора. Избълваните огромни количества пепел затъмняват голяма част от света и следващата година - 1816г. става “годината без лято”. В продължение на седмици групата писатели била възпрепятствана да излязе заради тъмното небе, силните бури и мощните ветрове. Забавлението им се състояло в това да четат… истории за призраци край камината и дори една вечер си сформирали “конкурс” за най-страшна история! Тогава Мери Шели тотално избила рибата, когато измислила историята за Франкенщайн. След няколко месеца работа с подкрепата на съпруга си романът на Мери бил готов.

В допълнение към това, интересен факт за Мери Шели е, че майка й загива, докато е бременна с нея. Сякаш за да изкупи вината си самата Мери Шели губи бебето си няколко месеца преди да напише романа. За Мери създаването на живот става парадоксално - създаване и унищожаване. В дневника си тя споделила, че дълго време била тормозена от кошмари, че бебето оживява и се връща при нея. Зловещо…

Научни експерименти по темата

“Франкенщайн”, освен че е мрачен готически роман, е и научна фантастика, защото идеите, заложени в опитите на доктор Виктор Франкенщайн да сътвори нов живот са вдъхновени от реални научни експерименти. Всъщност за читателя от 1818г. тази книга не би звучала фантастично, защото доста добре е описвала тогавашните експерименти в медицината. Това е времето на Просвещението (17-18в.), когато мистериите и магията започват да отдават път на науката като организирана система от принципи и закони, ръководещи света около нас.

Дисекция. По онова време изучаването на човешкото тяло и правенето на дисекции силно са вълнували учените. Анатомите тепърва са откривали начините, по които органите съставят системи, а те от своя страна работят заедно и поддържат целия организъм жив.

Граница между живота и смъртта. Тези два феномена вълнуват човечеството от какво свят свтува. Все още изучавайки непознатите дебри на човешкото тяло, научния елит на 18в. не е бил нясно и с кога и как точно тялото умира. Не веднъж хората са ставали свидетели на удавници, които се съживявали или на трупове, които отваряли очи вече положени в ковчега. Ето защо тогавашният ум би могъл да си помисли, че веднъж умрял човекът би могъл да бъде съживен отново.

Галвинизъм. По онова време хората изследвали и физични феномени като електричеството. През 1771г. един находчив италиански лекар на име Луиджи Галвани открил, че мускулите на умрели жабки трепват, когато пусне електричество да преминава през тях. След това написва цял труд за животинското електричество и дори предлага идеята, че именно то е частицата живот, която носим в себе си. Не можем да сметнем за неетично, че Виктор Франкенщайн е вярвал, че електричество ще съживи зашитите телесни части. Той е бил просто продукт на времето си.

В заключение…

Това е един погрешно разбран роман. Най-голямата грешка е, че самият доктор носи името Франкенщайн, което ние приписваме на чудовището. Но битката между двамата е толкова ожесточена, че те се сливат в нашите представи. Популярната култура е пречупила образа на творението на Виктор през своята призма на комерсиализъм и атркативност. През последния век Холивуд му е налагал да изпълнява най-различни роли - като зелено чудовище, злодей, отрепка, герой в детско филмче и всички те само допринасят за криворазбирането не само на героя, а и на целия роман.