С корабче сред величествените имения и дворци на Босфора

Нещо ми подсказва, че този пост няма нужда от някакво завладяващо въведение. Всички знаем Босфора, всички сме чували за него, я от някой турски сериал, я от учебника по история. Но всъщност нищо не знаеш за него, докато не плаваш с корабче и не се насладиш на бреговете наоколо.

С корабче сред величествените имения и дворци на Босфора
📍
İstanbul, Türkiye
Координати: 41°00'49.0" с.ш. 28°57'18.0" и. д.
Регион: Мармара
Площ: 2,576.85 km2
Надм. височина: 537 m
Население към 2023: 15,655,924

География на Босфора

Преди да започна фотографската разходка из Босфора не мога да не се отдам на малко географски данни. Това е проток, свързващ Черно море с Мраморно море. Заедно със събрат си протока Дарданелите разделят Турция на две части - на Тракия и на Антатолия и я позиционират между два континента. По неговите два бряга изцяло се разполагат квартали на най-големия и космополитен град в Турция Истанбул, сред които Йеникьой и Ортакьой. Протокът е дълъг 31 км, което предвид факта, че по цялото му протежение се разполагат град Истабул и неговите околности, ни говори доста за размерите на самият бивш Цариград.

История на Босфора

Няма да навлизам в подробности за историята на Константинопол и да го хваля, че е динственият град бил столица на три велики империи. Ще спомена няколко интересни исторически факта. Започвам с персийският шахиншах (“цар на царете”) Дарий I, живял между 522г-486г. пр. Хр., който прекосява мост над Босфора, направен от свързани лодки! След много години през 480г. пр. Хр. друг персийски владетел Ксеркс I пресякъл Дарданелите с подобен “лодков” мост. Сега се пренасяме във времето на Ренесанса, тоест 15 и 16в., за да сравним две събития, променили хода на световната история. Едното е първото заминаване на Христофор Колумб до Америка през 1492г., а второто е… завладяването на Константинопол през 1453г. Излиза, че превземането на Константинопол от Османската империя е толкова значимо за края на епохата на Средновековието и последвалото преминаване към Ренесанса, че се равнява по значение на всеизвестното колумбово заминаване за Америка.

Разходка по Босфора

Сега ще ви отведа на словесна обиколка из Босфора, придружена от фотографии, които заснех, докато се полюшквах на борда на туристическото корабче. Качихме се на него близо до палата Долмабахче и потеглихме на север, посока мост Босфор. Долмабахче е една от разкошните сгради край Босфорския проток и понеже бе първата сграда в редицата, ще започна с нея.

Долмабахче е внушителен и пищен дворец, разположен точно на брега на Босфора в район Бешикташ. Поръчан е от 31-вия султан на Османската империя Абдул Меджид I и е строен между 1843г. и 1856г., за да се превърне в следващата резиденция на султанското семейство. Преди това то е обиватало друг пищен и не по-малко известен дворец Топкапъ, разположен близо до големите джамии Ая София и Синята джамия. Долмабахче съчетава архитектурните стилове барок, рококо, неокласика и традиционна османска архитектура и със своето двукрилно оформление на корпуса наподобява доста западноевропейските дворци и палати.

Дворецът Белербей се разполага непосредствено след Долмабахче. Той е поръчан от султан Абдул Азис и строен между 1861г. и 1865г. Тази също така внушителна на вид, но не толкова по размери, сграда е в стил необарок и се е ползвала за лятна резиденция за гости.

Освен тези султански сараи край брега се разполагат множество други османски и свъременни богаташки имения и вили, наречени ялълар (yalılar), които наброяват 360, от които 150 са запазени в изначалния си вид. Интересно е да се отбележи, че през османския период именията са имали цветово означение, което е показвало що за човек притежава имота. В цвят охра са били вилите на държавниците, в светли цветове били имоти на мюсюлмани, а в сиво на всички немюсюлмани. Едно време по частите на Истанбул край Босфора, които днес се падат в европейския континент, живеели предимно членове на султанския двор, везири, велики везири и членове на съвета. А на анатолийския бряг на Босфора живеели религиозни лица и учени, които не били мюсюлмани.

И след тази кратка разходка по Босфора ми се прииска и аз да си взема едно имение или поне къщенце по брега, да си седна на терасата, да се веят завесите, да съзерцавам дълбокосините води насреща и да си пия черния чай от стъклена турска чашка. Само да видим от къде да си взема от техните чашки, другото ще го оправим някак.

До скоро, драги ми приключенци!