Урок по американска история в Бостън на чаша чай

За какво се сещаме, когато чуем Бостън - Бостънското чаено парти, Харвърд, Масачузетския технологичен институт, бостънския крем на поничките Dunkin’ Donuts? Аз лично се сещам за първото си посещение в голям американски град с високи сгради със стъклени прозорци. Да, той е далче от парадиращия с блясък и амбиция колоритен и разнообразен Ню Йорк, но все пак остана в съзнанието ми като космополитен център. Бостън е столица на щата Масачузетс. Този щат заедно с още няколко североизточни щата - Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд и Върмонт - съставят географско-историческия регион Нова Англия, разположен в североизточната част на САЩ, на брега на Атлантическия океан. На това място преди 4 века стъпват първите англичани - пуританите с кораба Мейфлауър и основават своя колония. И така започва младата история на САЩ.

Какво общо има религиозната ситуация през 17в. в Европа с Бостън?

За Бостън се казва, че е най-европейският град в Щатите. Това не е случайно, все пак той е основан от кореняци европейци през 1630г. - от английски пуритани, напуснали Майката Европа в търсене на свобода и личен избор. Но защо?

Ситуацията в Западна Европа през 17в. е следната - религията се ръководи от монарха на чело, а всеки, който се осмели да оспорва неговия авторитет или да отправи критика, бива преследван. За да разберем как се е стигнало до тук, ще ви върна в 15в. - времето на Реформацията на Мартин Лутер и неговите 95 тезиса, населението на западната част на континента е разделено на две религиозно-философски групи - католици и протестанти. Последните, както името подсказва, протестират срещу някои от практиките на католическата църква, например индулгенцията - събирането на парични средства в замяна на опрощение на греховете и претендират, че спасение на душата може да се постигне само с вяра в Христос. С две думи, те искат Църквата да преосмисли доктрините си и да се върне към старите учения на Библията, но от едно искане за отмяна на индулгенцията, се стига до цяла революция.

Реформацията се случва на три места, годе-долу по едно и също време. Първо започва в Германия с Мартин Лутер, по-късно в Швейцария с Жан Калвин, а третата вълна е в Англия, по време на управлението на крал Хенри VIII. Сега сигурно се чудите защо ви говоря за история на християнството, но искам да ви изясня ситуацията из основи.

През 1527г. между английския крал крал Хенри VIII и тогавашния римокатолически папа Климент VII възникнала кавга. Причината била, че кралят пожелал брака му с първата му съпруга Катерина Арагонска да бъе анулиран, но за целта му било необходимо одобрението на папа, който категорично отказал. Тогава краят на Англия се самообявил за папа на английската църква и дал начало на третата реформаторска вълна.

Всъщност управленческият модел на Хенри VIII става общ за всички протестантски страни - държавният глава е отговорен и за църквата в страната. Така се решава един проблем - държавата е свободна от авторитета на Църквата, а държавния глава сам решава какво е най-добре са неговите поданици. Но с решението на един проблем, се създава нов - някои вярващи намират за недопустимо краля да е и командващ на църковните дела и религиозните въпроси, тъй като това е огромно влияние, концентррано в ръцете само на един човек. Във Великобритания тези бунтари се наричат пуритани, тъй като искат да “пречистят” Църквата (от английския глагол purify - пречиствам).

В допълнение към това през 1622г. крал Джеймс позволил на сина си да сключи брак с френска принцеса - католичка и това притеснило английските пуритани. А когато синът му Чарлз I се възкачва на трона през 1625г. и започва да практикува католицизъм, най-големите им страхове се оказват истина. В търсене на свобода за религията си. те се заинтересуват от нови места, където да практикуват вярата си необезпокоявани. Това място се оказва Америка - страната на неограничените възможности, както се твърди. През 1620г. те стъпали в Плимът и се настанили там. Сега Плимът е градче, което пази началото на американската история, колкото и нова и кратка да е тя. На път с автобуса към Бостън минахме покрай него.

Чаеното парти в Бостън и раждането на една нова страна

Както и да извъртаме нещата, пак се стига до революция. Макар и често да са съпроводени с насилие и смърт, те все пак са двигателя на социалните идеи и прогрес. Сигурна съм, че все някъде сте чували за така нареченото Бостънско чаено парти, което очертава възникването на една особено значима революция и няма нищо общо с парти. През 18в. чаят е екзотична и търсена стока, а търговията с него е достъпна и печеливша. През 60-те години на 18в. Британския парламент системно налага различни данъци на американските колонии, при положение, че те нямат свои представители с пряко участие в парламента на острова. Връхна точка се достига с Чаено постановление през 1773г., наложено от Великобритания, за да спаси от фалит Британската източноиндийска компания. До тогава британците продавали чая на американски търговци, които го занасяли в колониите отвъд океана, но търговците осъзнали, че без посредник се намалят разходите по транспортирането и съответно финансовата загуба на комапнията. Постановлението успява да намали данъците върху чая, но това възпрепятства други търговци на чай и нажежава обстановката като напрежение и гняв се трупат месец след месец и година след година. Търговците внасят контрабанден чай и не декларират продажби на компанията. По това време група патриоти планират начини да протестират и саботират британската политика по отношение на търговията с чай и данъците. Техните водачи се нарекли “Синовете на свободата”. През 1770г. три британски кораба, натоварени с чай, акустират в залива край Бостън. Но на сушата положението е опасно - гражданите протестират и отказват чаят да бъде разтоварен на пристанището. “Синовете на свободата” се промъкват на корабите и изхвърлят 342 варела с чай от палубата на корабите в морето. Загубите се оценяват на 1 млн. долара в днешни пари. Това събитие е известно под името Бостънско чаено парти.

В метрополията крал Джордж III е вбесен и налага пълна забрана за внос и износ на стоки през пристанището на Бостън, докато нанесените финансови щети не бъдат изплатени. В други колонии в Северна Америка гражданите, вдъхновени от бостънците, изхвърлят чай през палубите на корабите. Американските колонии и Великобритания са на много остър нож в продължение на няколко години, когато през 1776г. не се стига до съдбоносна война, която ще даде началото на цяла нова държава.

Бостън в наши дни

В днешно време в Бостън живеят около 675 хил. души. Икономиката на града разчита силно на финанси, технологии и образование. Там се намират две от най-известните на световно ниво образователни институции - университета Харвард и Масачузетския технологичен институт.

Харвардския университет е основан през 1636г. и е най-старият в страната. Там са завършили 8 американски президенти и 75 носители на Нобеловата награда.

Масачузетския технологичен институт е основан през 1861г. Едни от най-големите научнотехнически постижения през последните два века са дело на негови студенти, например първата компютърна игра, GPS, технологията за гласово разпознаване.

Още щом пристигнахме там, намерихме начин да се сдобием с карта на града от един продавач на сувенири в каравана. На картата са обособени няколко различни квартала. Ще ви разкажа за тези, които обиколихме с моята приятелка, която ми беше спътник в това приключение.

1. Fort Point. Там се намира Южната автогара, от която излязохме някъде около 8-9ч. сутринта. Именно от там започна нашата обиколка около този град. На фона на спокойното крайокеанско градче в Кейп Код, от което не бях мръднала вече цели два месеца, а и в сравнение с българските големи, градове, които познавах, Бостън ми се стори огромен и динамичен. Когато излязохме от гарата, попаднахме в един съвсем различен свят. Заобградени бяхме от високи по 30-40 етажа сгради с лъскави сини прозорци, извисяващи се над нас, та чак вратовете ни се схващаха да ги гледаме от долу. Всякакви хора минаваха хаотично, но и целеустремено край нас, вероятно по работа. Нямахме план, просто тръгнаме напред по улицата.
2. Waterfront. В един момент след като си походихме малко, попаднахме тук. Това е зоната около брега на река Чарлз, която малко по на изток се влива в Атлантическия океан. Първата ни спирка се оказа точно в тази част - Аквариумът на Нова Англия, където видяхме всякакви чудеса от дълбините на реките, моретата и океаните по цял свят - морски звезди, морски костенурки, октопод, тропически рибки, а дори и пингвини.
3. North End. На път за Музея на науката, минаваме през този квартал. Той е най-старият в Бостън
4. Cambridge. Кварталът, където се намира университета Харвард и поради което там силно се усеща студентския дух. Сградите на университета са пръснати навсякъде, а между тях се придвижваш по красиви паркчета, алеи и поляни. Имат и магазинче с артикули на университета - чанти, шапки, тениски, суичъри. Аз и до сега си нося тениската, която си купих от там за спомен.
5. Beacon Hill. Стар и исторически квартал, чиято архитектура много напомня на викторианската. Там се срещат и църкви в стил готика, който е разпространен във Франция, Великобритания, Германия. Разхождайки се по павираните улички на този квартал, човек се чувства като в европейски град, само че в Америка.
6. Back Bay. Този квартал също има европейски дух и викторианска архитектура. Там се намират и две от най-високите сгради на Бостън - 60-етажната John Hancock и Prudential Tower, на чиито 52-ри етаж можеш да се качиш и да се насладиш на 360-градусова панорамна гледка на града.
7. Downtown. Централната част на града, където се намират офиси, кафета, ресторанти, магазини.
8. Chinatown. Вече на стъмване, точно преди да се отправим км гарата, за да си хванем автобуса за прибиране, попаднахме в китайския квартал на града, където бяха наредени множество азиатски ресторанти с неонови надписи и табели. Бостън е единственият град в цяла Нова Англия, който има запазена стабилна китайска общност.

Бостън е град с голямо значение за мен. Чувайки името му и гледайки филми, чието действие се развива в Бостън, винаги ще изпитвам лека доза носталгия. Макар да съм била там зсамо за няколко часа, този град остави у мен трайно впечатление, свързано най-вече с идеята, че нещо се случва за първи път. Първият голям град по западен модел, който посетих, първото ми излизане от Кейпа въобще. След месец отново го посетих за един ден, но истината е, че за да разгледаш всички забележителности и да се разходиш из всички кварталчета, ще са ти необходими поне 3-4 дни.

Изпращам ви със снимка на градската панорама на Бостън, където отражение на светлината от залязващото слънце се среща с кулата John Hancock. Вдясно от нея пък е Prudential Tower, от където зърнахме града през птичи поглед. На преден фон остава река Чарлз.

Това беше от мен, драги приключенци! До скоро! ;)

Източници:

• Wikipedia - Boston
• Wikipedia - Charles River