Синьо лято на п-в Кейп Код

Едно любимо на много американци място за лятна ваканция, но малко познато по света, едно “потягане” на Северна Америка в Атлантическия океан, един полуостров, който погледнат от високо прилича на свита в лакътя ръка със стиснат юмрук, едно градче, където можеш да прекараш мечтаното романтично и спокойно лято на брега на океана. Преди години се оказах там за цяло лято и днес искам да ви го покажа, за да ви запозная и вас с това чудесно местенце.

География на Кейп Код

Кейп Код е (полу)остров в източната част на щата Масачузетс с площ от 880 кв.км. Масачузетс се намира на брега на Атлантическия океан в североизточната част на САЩ. Той е един от най-малките щати и заедно с още няколко североизточни щата - Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд и Върмонт - съставят региона Нова Англия. От както е прокопан канал между Кейп Код и и континенталната част на щата през 1916г., “Кейпа” (The Cape), както го наричат местните жители, практически се води остров, тъй като е заобграден от всички страни с вода и е свързан с останалата част на Масачузетс чрез няколко моста. На полуостров Кейп Код се намират множество малки градчета, с къщички в характерния за Нова Англия стил - не по-високи от 2 етажа, често правоъгълни или с други пристройки залепени към тях като веранди, по-малки къщурки или стаички, гаражи, барачки, оранжерии. Най-близкият голям град до Кейпа е столицата на щата Масачузетс - Бостън (около 670 000 жители) като той стои на около 85 км от Кейп Код или на час и половина път с автобус, каквито често минават през малките автогари на градчетата на острова.

История на Кейп Код

Всички знаем, че Щатите не се славят с богата и вълнуваща история, тъй като възникват като държава едва през 1776г. Тук, на Кейпа, все пак може да се каже, че историята е най-интересна, защото започва още през 1602г., когато изследователи от Англия пристигат в най-северната част на полуострова. В следващите години тук стъпват известни мореплаватели, сред които Джон Смит (може би го знаете от историята за Покахонтас) и отдалите живота си на църквата английски пуритани. Пуританите се заселват по тези места като лека-полека устройват градовете Барнстейбъл, Сандуич и Ярмут, които съществуват и до днес. Сега Барнстейбъл е административен град в Кейп Код.

Едно синьо лято в Кейп Код

Аз живях в малкото градче Хаянис едно цяло лято, докато бях на първата си студентска бригада от университета. Още от първата ми разходка през първия ден от престоя ми, разбрах, че онова лято ще се окаже незабравимо. И бях права. Може ли да забравиш някога първото си ходене отвъд Атлантика? Градчето Хаянис имаше една главна улица, където се случваше всичко интересно  - намираха се ресторанти, предлагащи местни океански специалитети, сред които огромнин червени омари, барове, които затваряха сравнително рано (към 1ч. вечерта), заведения за хранене, магазини за дрехи и суичъри с надписи и щампи за спомен от Кейп Код, магазини за сувенири и други подобни туристически атракции. Останалите улици бяха по-малки и на тях се разполагаха предимно къщите на местните, които в никакъв случай не бяха оградени с огради. В интерес на истината не можеш да кажеш къде точно свършва двора на единия имот и къде започва другия, защото пред всяка къща имаше морава, чемширени храсти или цветя, а ако имаше ограда, то тя беше малка и поставена с декоративна цел. Вървейки по улиците, можеш да видиш барбекюта пред верандите, детски играчки по полянките и тротоарите, столове, маси и никой не се притесняваше да оставя тези предмети да нощуват там, защото животът на острова беше спокоен и лежерен. Дори ходенето на работа всеки ден, понякога и без почивен, ми доставяше удоволствие, защото умирах от любопитство да следя живота на местните и да разбера как точно живеят онези хора в подредените и красиви американски градчета, които постоянно ни показват по филмите и телевизията. Всъщност точно така се и чувстваше - все едно бях попаднала в поредния холивудски ситком - чисто, спретнато, подредено, една стереотипна американска идилия.

А още по-идилистично ставаше, когато отивах към пристанището, кея и брега на океана. Доста морски ресторантчета се намираха в тази зона, където ежедневно туристи се качваха на фериботи и корабчета, за да обикалят с тях бреговете на Кейпа или да се отправят на еднодневни екскурзии до съседните острови Нантъкет и Марта'с Винярд. Предлагаха се и обиколки на океана наоколо с кроаби, за да се наблюдават китове. Имаше много живописни места край Хаянис на пешеходно разстояние с характерни морски пейзажи - пясъчни дюни, дървени пътечки, отвеждащи те от брега до морето през пясъка, гледки към тъмносиния простор на океана или пък крайокеански езера, скрити из храсталаци, където плуват патици, дървени кейове, а към тях закачени малки лодки и разбира се морски фарове. На Кейпа имаше 14 морски фара, които напомняха за моряшката самота и мистично ни напомняха, че се намирахме на края на света. А то си беше почти така, това беше един от най-отдалечените краища на Северна Америка, а за един средностатистически американец края на Америка значи почти края на света, но за това ще поговорим друг път. ;) :D

Трудно се описва красотата на Кейп Код с два-три параграфа, а още по-трудно е да изпишеш спомените и емоциите от едно цяло лято. Философът и писател Хенри Торо е написал цяла книга, а когато я прочета*, може и да споделя нещичко от нея тук с вас.

До скоро, драги приключенци!

P.S.: Няма да я прочета, то се знае. #лъжитекоитосиказваме 📖

Източници:

• Wikipedia