Кападокия - извънемен свят на Земята

География на Кападокия - защо тази земя изглежда като друга планета?

Кападокия е област, разположена в Централна Анадола - в самото сърце на днешна Турция. Представялва плато на 1000м надм. вис., от което като шипове стърчат хиляди вулканични образувания. Целият извънземен пейзаж на Кападокия е резултат от ерозивни процеси, тоест от разрушаването и разяждането на почвата и скалите от вятъра, водата или други природни сили. Вуланични изригвания в Древността покрили района с дебел слой прах, който се втвърдил и се превърнал в скали, с плътност на слоя около 10 метра. С времето вятъра и водата сеели фурор и с времето платото се превърнало в гора от причудливи форми, наподобяващи колони, конуси, комини, гъби, някои от тя извисяващи се чак на 40м височина.

История на Кападокия - Подземен град

По тези земи са открити керамични съдове и оръдия на труда от Неолита - Новокаменната епоха (обхваща периода между около 8000-5000г. пр. Хр.), което свидетелства, че мястото е обитавано от праисторическия период. Заради скалистия си и сух терен, Кападокия бива пренебрегата от земеделците през Античността.

Преди хиляди години хората започнали да дялат и копаят стаи, камери и тунели под скалите на Кападокия. В резултат на продължителното дълбаене, се образувала мрежа от свързнани тунели и пространства. Около 4в. сл. Хр. тук вече се е обособил цял културен център с елементи на град, само че подземен град. Мястото имало развити квартали, складове, местенца за извършване на ритуали.

За този район се говори дори в Библията, а името й в превод от гръцки означава “Страната на хубавите коне”.

Едно от най-известните градчета в този район се нарича Гьореме (на турски Göreme) и точно там бях отседнала. Там между 1800 и 2000г. пр. Хр. - времето на Бронзовата епоха - живеели хетите. За тях се счита, че са говорили индоевропейски език и са притежавали стабилна държава в Източната част на Мала Азия, наречена Хетско царство. А по-късно се оказва на границата на постоянно враждуващи империи - първо древногърци срещу персийци, а после византийци срещу османци. Местните жители се нуждаели от укритие и сигурни убежища и ги намерили в ронливите и лесно издълбаеми скали наоколо

През ранните години на християнството, негови последователи, които тогава били преследвани от римските власти, се укривали из подземната система с тунели в Гьореме и околността. Там се създават и монашески общности, които оставят след себе си ръчно изкопани подземни скални цървки с впечатляващи стенописи в камерите и тунелите. Тези стенописи се определят като представители на византийското изкуство и датират някъде от началото на 7в. сл. Хр.

Кападокия преживяла период на разцвет през 10 и 11в. Тогава са създадени доста вкопани в скалите църкви.

Вълнуваща е историята на района Кападокия през тези векове. Разположена на кръстопът на култури и цивилизации тя е била бойно поле за разправа между сасаниди, араби, селджуски турци, кръстоносци, византийци. В крайна сметка попада в ръцете на селджуците, от там в пределите на Османската империя, а след нейното разформиране и преобразуване в светска държава, Кападокия вече е част от Турция.

Кападокия днес - любима на туристите

Най-любимото занимание за туристите е летенето с балон над извънземния пейзаж. Полетите винаги стават рано сутрин по залез слънце, около 4-5ч. Всъщност това е един от двата специални момента през деня, заедно със залеза, когато светлината за снимки е идеална - мека, не прекалено силна, нито пък липсваща. Вероятно затова и снимките от социалните медии на фона на комините на Кападокия са толкова идеални. Аз не бях организирала пътуване с балон, но успях да видя няколко да летят във въздуха една сутрин около 7ч. Признавам си, не бях планирала летенето, нито снимане на балоните висящи във въздуха. Те създават още по-приказна атмосфера, това няма как да се отрече. Ако някога животът отново ме отведе по тези земи, няма да пропусна да се кача на балон.

В интерес на истината повече се вълнувах от Музея на открито в Гьореме, където можеш спокойно да се разходиш из прокопаните тунели и помещения и да обходиш причудливите скални форми. Впечатляващи са и местните пазари, където може да намериш от пиле мляко. Не е нужно да купуваш, защото комшиите турци са любезни и за тях е удоволстиве просто да те приветстват в магазина. Всъщност аз третирам източните пазари долу-горе като музей - гледам, размишлявам, снимам, заминавам. Там спокойно можеш да се изгубиш сред всякакви дрехи, шалове, шалвари и чанти с ориенталски мотиви, величествени килими, симпатични сувенири, сервизи за турски чай и кафе, традиционни фенери с цветни стъкълца, автентични стълени сини турски “очички” против уроки, шарена керамика. Всъщност дори има места, където да минеш урок по керамика и да създадеш свое собствено изделие.

Друга интересна идея са танците на суфи - въртящите се дервиши. Суфизмът е мистично учение в рамките на исляма. Може да се опише като анти светско движение като повече набляга на духовността и самоусъвършенстването - пречистване на вътрешната същност. Неговите най-отдадени последователи - дервишите, водят аскетичен начин на живот. Те танцуват, въртейки се в кръг, изпаднали в транс, с цел пречистване на ума и душата. В днешно време обаче техния мистичен танц е повече комерсиален, от колкото автентичен. Все пак малко ме е яд, че не намерих време да посетя такова шоу. Макар и да не е ритуалът в истинската му същност, би си струвало да се види.

Това беше магичната Кападокия и нейните тайни според мен.

До скоро, приключенци! ;)