Измина първия семестър на първата година. Любим предмет ми беше Праистория. Тази дисциплина изучава периода от появата на първите хора до появата на писмеността. Това е огромен период от време. Толкова огромен, че за малките ни човешки мозъци, свикнали да възприемат ежедневни времеви периоди най-много до няколко стотин години това е трудно за възприемане. Става въпрос за периода от преди 2 милиона години и половина до 1 200 г. пр. Хр. - това е периодът на праисторическото време, милиони години (пра)история и събития, събрани в една малка думичка - Праистория. Не знам за вас, но за мен това е нещо отвъд възприятията ми...

Най-същественото през този период, което отприщва когнитивната еволюция на човешкия вид, е може би възможността ни да мислим абстрактно и да творим - да правим от природата култура, да създаваме утилитарни предмети от нещо, което намираме в природата, а после да създаваме с тези предмети други. Всички предмети, които сме създавали през хилядолетията до ден днешен са резултат от абстрактното ни мислене и разбира се палецът, който се противопоставя на останалите четири пръста и ни дава физическата възможност да правим инструменти (нещо, което съществено ни различава от животните).

Праисторията обхваща три големи периода - Палеолит, Мезолит и Неолит. Всички знаем какво става през Неолита, най-близкият във времето до нас период - Неолитната революция, без която човешката цивилизация сега нямаше да се намира на нивото, на което е. Мезолитът е преходен период между палеолита и неолита. А Палеолитът, най-отдалеченият във времето праисторически период, се отличава с изобилие на кремъчни и костни сечива, както и шедьоври на изкуството, открити по стените на пещерите.

Праисторическите произведения на изкуството от пещерите от палеолита, по-конктретно Късния палеолит датират между 40 000 и 10 000г. пр. Хр. Това е времето, когато Хомо сапиенс се заселва по европейските земи и настъпва залезът на неандерталските популации. По стените на пещерите праисторическите художници изобразяват стилизирани рисунки на заобикалящата ги действителност като тези палеолитни пещерни галерии са концентрирани най-вече в Югозападна Франция и Северозападна Испания. Първите изяви на палеолитния човек в областта на изобразителното изкуство се отнасят към къснопалеолитната култура Ориняк (по името на френска община).

Беше ми възложена задачата да прегледам наличната информация за някоя палеолитна пещера. Не исках да избирам очевидните шампиони - пещерата Ласко или Алтамира в Испания, тъй като са всеизвестни и много се знае за тях. Реших да потърся нещо не много познато, а и ново за мен самата. Спрях се на пещерата Шове-Пон-д’Арк (наричана от тук нататък за по-кратко Шове) във Франция.

Описание, характеристика и проучване на пещерата

Шове е една от пещерите, отличаваща се с реалистични образи и сложна техника на изобразяване. Тя е открита през 1994г. — половин век след пещерата Ласко във Франция и малко повече от век след пещерата Алтамира в Испания. Поради естеството на откритите изобразителни композиции в нея, тя веднага бива призната за една от най-впечатляващите и значими праисторически пещери. Първо бива съотнесена към периода 21 000–17 000 г. пр. Хр. на базата на стилистически критерии. Резултатите от радиовъглеродното датиране обаче сочат, че праисторическите стенописи от пещерата са направени през два различни периода. Праисторическите художници започват да творят в тази пещера още между 37 000 и 30 000, т.е. през периода на Ориняшката култура. По това време в пещерата са рисувани черни зооморфни фигури. Откриват се и рисунки от Мадленския период, които се считат за най-скорошни.

По стените на пещерата са изобразени повече от 420 животни в червено и черно. Някои композиции са по-прости, състоящи се от индивидуални фигури, а други са сложни, съставени от няколко фигури. Животните са представени по един наистина естествен начин, като им е придаден жив и реалистичен вид. Най-често присъстват носорози, лъвове и мамути.

Интерпретация на изображенията

Шедьоврите на Ориняшката култура са признати за съвършена форма на примитивно изкуство. Образите и скиците, оставени от палеолитните майстори са не само детайлни, завършени и динамични, но и са достатъчно свидетелство за развитото въображение на хората от миналото и техния творчески потенциал. И докато в светлината на деня хората са живеели по един практичен начин, то в тъмните дебри на пещерата се е зараждала първата митична мисъл. Пещерата Шове е отличен пример за това с нейните експресивни и динамични композиции, в които главни участници са мамути, лъвове, леопарди, носорози, елени, мечки, турове, бизони, коне, кози.

Редом с друга известна френска пещера, а именно Ласко, Шове се счита за пещерна галерия от ключово значение. 15 000 години време делят шедьоврите на праисторическото изкуство в тези две пещери — Шове се определя на възраст 36 000 години, а Ласко на 21 000 години. Учените приемат, че и в двете пещери символично се представя връзката между праисторическите хора и обкръжаващите ги животни. Освен че свидетелстват за взаимоотношението ловци-плячка, изображенията загатват и духовното значение на животните за праисторическите хора.

Според разбиранията в социалната антропология в днешно време са възприети няколко типа светоглед, които ни позволяват да се докоснем до възприятията за света на палеолитните ловци-събирачи. Те не са разделяли категориите “живо” и “безжизнено”, нито “човек” от “животно”. В Шове, както и в Ласко, и това вероятно е поради еднакви причини, се наблюдава емпатия, която се корени в близостта между хората и големите бозайници. Възможно е уменията на първите художници да се дължат на факта, че те са били и умели ловци, т.е. често са се оказвали в непосредствена близост с големите тревопасни животни и страховитите хищници. Те навярно са познавали доста добре не само поведението, но и физиологичните, и анатомичните характеристики на животните. Освен това са разбирали, че животното се превръща в храна, а оттам се поражда благодарността към самото животно, което се превръща в обект на духовно почитане.

Наследството на изкуството от късния палеолит

Към края на Ледниковата епоха, пещерното изкуство е в своя разцвет, а усъвършенстването на техниките е в зенит. Вероятно затоплянето на климата и увеличаващото се по гъстота население в района на днешните Франция и Испания довежда до развитието на шедьоври с по-висока художествена стойност в сравнение с други места по света по това време. Но със затоплянето идва и краят на Ледниковата епоха, настъпил към 10 000 г. пр. Хр. С това се бележи и краят на праисторическата епоха на палеолита. Хората излизат от пещерите, за да изследват света и създават велики постижения на културата, развиващи се към все по-сложни и по-сложни форми. С това идва и залезът на палеолитното пещерно изкуство, като фокусът в областта на творчеството се измества към движимите предмети като фигурки, керамика и накити. Но праисторическите шедьоври, останали през хилядолетията в тъмнината на пещерите, като свещено място ни напомнят за нашето начало и за неразривната ни биологична, социално-културна и духовна връзка с животните около нас.

Използвана литература

1. Бъглър, Керълайн. Крамър, Ан. Уийкс, Маркъс. Уотли, Муд. Зачек, Иън. Книгата за изкуството. 2017 София: Книгомания.
2. Combier, Jean. Jouve, Guy. Chauvet cave’s art is not Aurignacian: a new examination of the archaeological evidence and dating procedures. Quartär 59 (2012): 131–152 131 doi: 10.7485/QU59\_5
3. Geneste, Jean-Michel. From Chauvet to Lascaux: 15,000 Years of Cave Art. Archaeology, Ethnology and Anthropology of Eurasia 45/3 (2017) 29–40. DOI: 10.17746/1563–0110.2017.45.3.029–040
4. Cuzange, Marie-Thérèse. Delqué-Kolic, Emmanuelle. Goslar, Tomasz. Grootes, Pieter Meiert. Higham, Tom. Kaltnecker, Evelyne. Nadeau, Marie-Josée. Oberlin, Christine. Paterne, Martine. Van der Plicht, Johannes. Ramsey, Christopher Bronk. Valladas, Hélène. Clottes, Jean. Geneste, Jean-Michel. Radiocarbon Intercomparison Program For Chauvet Cave, Vol 49, Nr 2, 2007, ρ 339–347 200 7 by the Arizona Board of Regents on behalf of the University of Arizona