Животът и светлината - произход и история на Коледа
Ако Коледа е празник, в който отблязваме раждането на Исус Христос, тогава защо украсяваме къщата и улиците със светлини, шишарки, цветни топки и искрящи гирлянди? А какво общо имат малкият Исус и един весел брадат старец, нарамил чувал с подаръци?
Вълненията, украсите и подготовката покрай Коледа и Нова година правят декември най-магичния месец в годината. Но знаем ли всъщност какво наистина е Коледа, какво стои в основите й, каква е била и защо сега е такава, каквато я познаваме? Ако се абстрахираме от комерсиализацията на декемврийските празници и романтизирането на магичната коледна атмосфера, причината това време от годината да е толкова магично е по-древна, от колкото предполагаме. Всъщност толкова древна, че ни връща към корените ни...
Древни обичаи по случай новата година
Пътят на съвременната Коледа тръгва още от зората на цивилизацията и е обвързан с природата и нейният повтарящ се цикъл. Подобно на други значими и повсеместно разпространени обичаи на съвременната епоха, Коледа наследена от нашите прадеди, които са ги празнували хиляди години преди нас, макар и по различен начин. Много преди големите световни монотеистични религии да се появят, езическите народи от древността са имали добре развита система от ритуали и празненства, свързани с природните цикли и смяната на сезоните. Такива празници са Коледа и Великден, които отбелязват съответно залиняването на природните дейности през зимата и възраждането на плодородието на природата през пролетта.
Връщаме се хиляди години назад. Например в Неолита. Нашите предци стоят на прага на цивилизацията. Те зависят изцяло от природната среда, за да "сътворяват" своята си култура с всички блага, храни, предмети, облекла, подслон. Отглеждайки различни растения и животни, които да използват за бит и прехрана, те са съзнавали, че без благосклоността на конкретни природни условия, са изгубени. И понеже човешкото съзнание приписва майчинска роля на на нещо, което храни и поддържа жив организма, природата била почитана и сакрализирана като Майка - Майката Природа, чували сме всички. Природата била техен закрилник и хранител в добри времена, в слънчеви и дъждовни дни, когато ги дарявала с богати реколти, заради които човешкият род се множал и просперирал. Но била и техен враг при студ, суша или наводнения, когато хората трябвало да я "умилостивяват" с жертви и да чакат, ли чакат, надявайки се най-после да се смили над тях. На нас ни е трудно да погледнем от перспективата на някой, който не живее в постмодерните времена, където всички блага на цивилизацията ни падат на готово, ако не от небето, то поне от най-високия рафт на щанда в магазина, но за да разберем наистина какво е в основата си Коледа, трябва да се поставим на мястото на онези зависещи изцяло от настроенията на Майката Природа.
Тя била почитна и уважавана, силно сакрализирана, свещена. Всяка нейна промяна се отбелязвала по специален начин. Специални ритуали, празници, ако искате ги наречете, са достигнали до наши дни, с които се чествала Майката Природа. Древните хора много добре отбелязвали повтарящите се всяка година промени в природата, защото са имали есенциална нужда от това. Те са ги наблюдавали, следели и отбелязвали, за да гарантират успеха си. Сега освен Майката Природа, създател и закрилник на всичко що никне и щъка налявно-надясно, ще въведем и още един герой - Слънцето, нейният син. Древните хора забелязали, че Слънцето също държи съдбите им в ръцете си. Без неговата светлина и топлина едва ли Земята щеше да е райската градина, пълна с възможности, която познаваме. Хората знаели, че има някои дни в годината, когато Слънцето бележи началото или края на даден период - период на разбуждане на природата, период на разцвет, период на обилна реколта и период на почивка (ако още не сте се достетили, почакахте). Те съобразявали всичките си битови и земеделски дейности с тези периоди. Изобщо изживявали мечтата на съвременния градски човек - живеели в синхрон с природата - само че съвсем естествено, без да преиграват.
Коледа и астрономия?
И ние в днешно време, ако се обърнем към науката, понеже това е характерно за нашата цивилизация, ще отбележим, че Коледа всъщност е астрономически обоснована. Тя е свързана с една от четирите ключовите позиции на Сина Слънце в небето - тогава, когато той слага край на периода на събиране на реколтата и слага началото на период на студ, мрак и може би малко време за равносметка.
Днес, четирите ключови позиции на Слънцето наричаме с имената равноденствие и слънцестоене. Тогава започват астрономическите сезони: пролет започва на пролетното равноденствие на 20-21 март, лято започва на слънцестоенето на 21-22, есен започва на есентото равноденствие на 22-23 септември, а зима започва на зимното слънцестоене на 21-22 декември. Това са датите за северното полукълбо, което ни вълнува в случая, тъй като нашата култура е обвързана с народите живели по тези земи от незапомнени времена. Древните обичаи, празненства и фестивали по случай края на сезона на реколтата и началото на зимния мъртъв, студен и мрачен период са неразривно свързани с дните около зимното слънцестоене. Тогава е най-дългата нощ в годината и съответно най-краткият ден. След това денят започва да се увеличава с по няколко минутки на всяко денонощие, а нощта да намалява. С две думи - още някой друг месец и е време за възраждане, време за пролет (на 21-22 март при равноденствието), а с това и време за сеитба. А до тогава - ще пируваме малко с каквото сме си добили есента, а после ще се топлим край огъня цяла зима и ще си разказваме приказки за славните дела на легендарни герои или пък за любовните подвизи на някой бог...
Но да разгледаме варианти на древни езически празненства в дните покрай зимното слънцестоене.
Римляните и Сатурналия
Римляните са основатели на една от най-великите и успешни империи в Древността. Както се казва, нищо ново не е измислено след римляните. Освен пътищата, архитектурните традиции, военното дело (и всичко останали културни постижения, които не бива да пренебрегвам, но няма да спомена), множество от техните културни традиции са достигнали дори наши дни и са просмукани в ежедневието ни по начин, за който дори не си даваме сметка.
По време на Римската република (509–26г. пр. Хр.) и през ранните години на Римската империя (27г. пр. Хр. — IVв. пр. Хр.) римляните празнували фестивала Сатурналия в средата на декември (между 17 и 23) в чест на бог Сатурн. Всеки празник по същество подобава прекратяване на нормалния ритъм на живота (с две думи - позволени са неща, за които по принцип може и ръката да ти отрежат), но римляните наистина излизали извън контрол с щури празненства. Те преобръщали всички социални норми и морал. Всички взимали отпуск от служебните си задължения, на робите се давала свобода в дните на фестивала, хората си разменяли подаръци и свещи (това да ви е познато?). Освен това хората можели да критикуват отворено властта и дори да разменят позиции с управниците си. Фестивалът Сатурналия се свързва с още по-древни времена и земеделски ритуали (това вече го споменах по-горе). През това студено и мрачно време на годината, когато природата нищо не ражда и дарява на хората, дълбоковярващите езичници давали дарове и принасяли жертви на боговете (абе да си го кажем по български - заколвали прасето, горкото!), защото смятали, че когато дойде плодородният сезон, те ще им гарантират богата реколта.
По време на управлението си Юлий Цезар въвел нова календарна система — Юлиански календар, според който празничните дни на Сатурналия се падали между 19 и 23 декември. Според този календар 25 декември бил денят на зимното слънцестоене (а в днешно време е 21). През IVв. сл. хр. римляните приемат християнството и с това езическите практики, една от които Сатурналия, постепенно залязват и изчезват. Все пак Сатурналия директно повлиява празнуването на Коледа и Нова година в следващите периоди — украсяването на къщите със зеленина, която символизира живота в едно мразовито време от годината, присъствието на свещички и даването на подаръци на децата и бедните.
Викингите и Юле
Yule е думата за зимния празник на германските и северните народи, който продължавал чак до януари. Той давал лъч светлина и надежда на древните викинги през зимата и поддържал оптимизма им. За да символизират завръщането на слънцето и топлината, мъжете събирали дърва от гората и ги изгаряли у дома. За изгореното дърво (айде сега пък викингите и те имат бъдник!) се смятало, че носи късмет, а всяка прехвърчаща искра означавала раждане на ново животно в обора през идната година.
Зимни празници от Далечния Изток
Макар и твърде далечен, за да повлияе на коледните традиции, каквито ги познаваме днес, в Далечния Изток на Азия има древен фестивал, наречен Донджи. Той не е свързан с Коледа, но по същество и функция е напълно сходен с европейските езически празненства покрай зимното слънцестоене. Празнува се в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Основна тема е събирането на семейството, за да посрещне заедно с тържество тъмното време на годината. Смисълът на празника е преплетен с азиатската философия за ин и ян - баланса на добрите и лошите сили във Вселената. А не е ли зимното слънцестоене като най-дълга нощ и най-кратък ден, след който денят започва да расте, а нощта да намалява именно битка между светлината и тъмнината, между доброто и лошото?
Езическите празници срещат Християнството
Централно място в древните мито-ритуални системи заема божеството, посветено на Слънцето. Това е разбираемо, предвид факта, че то е основен източник на светлина, топлина и поддържа живота на Земята такъв, какъвто го познаваме. В египетската митология се нарича Ра, в гръцката — Хелиос, в римската — Сол, в славянската — Дажбог и т.н. С навлизането на християнството в европейския континент, Исус Христос приема смисъла на “слънчево” божество в християнската традиция, а множество езически обичаи се "маскират" и представят като християнски. По този начин хората могат по-лесно да приемат новото - като го свържат с нещо вече познато. Така очакването и посрещането на Слънцето в езическите традиции, смисълът на което се изразява в това, че след слънцестоенето дните започват да растат, тоест светлината става повече, тя побеждава мрака, се трансформира в раждането на Исус Христос — слънчевото дете, Божия син, който идва, за да спаси вярващите и да им донесе надежда.
Дядо Коледа и подаръците
Разбрахме, че още по римско време през декември хората си разменяли подаръци и принасяли дарове на боговете, надявайки се на добри реколти през следващата година. Но има още една история, която дава начало на традицията да се подаряват подаръци покрай Коледа.
През 280г. сл. Хр. в Турция в едно богато семейство се родило момче. То посветило живота си на това да пътува из страната и да помага на бедните и болните. Различни истории се говорят за този човек — някои твърдят, че давал подаръци на децата, други, че тайно давал пари на бедни хора без да иска нищо в замяна, освен това помогнал на моряци в буря. За нещастие по време на гоненията на християни бил пратен в затвора. По-късно, обаче християнството го канонизира за светец и покровител на моряците. Този човек бил Свети Николай и е прототип на най-разпознаваемият и обичан сред децата персонаж — Дядо Коледа. Свети Николай починал на 6 декември. В днешно време в някои страни като Нидерландия подаръци се дават на децата именно на 6 декември, а не на 25-ти, както си знаем ние. Самите нидерландци, изселили се отвъд океана на Новия континент , внасят традицията покрай Дядо Коледа в американската култура. На техния език Дядо Коледа се нарича “Sinter Klaas” — Синтерклаас, което с времето се превръща в американското Санта Клаус.
Образа на весел старец с червени одежди обаче дължим на художникът Томас Наст, който през 1881г. изобразява Свети Николай с чувал играчки и червени дрехи.
А не е ли интересно, че на български наричаме Николай накратко Кольо, което в основата си има корен "кол-", както и.... Коледа!
Коледно дръвче като символ на живота през зимата
Централно място през декември заема коледното дръвче, което обикновено е иглолистно дръвче. Вече споменахме, че по това време на годината настава мрак и студ, а хората считали, е Богът на слънцето е болен и се оттегля за почивка. Затова украсявали домовете си с вечнозелени растения, за да им напомнят за живота и зеленината на лятото. А дали не е разумно да предположим, че цветните топки, които закачаме по елхата, не символизират плодовете, висящи от дърветата през лятото?
В заключение…
Без значение каква е религията и дали изобщо човек е религиозен, едно е сигурно — Коледа е време, в което всички дейности се въртят около темите за живота и светлината. В своята дълбока същност, Коледа и различните варианти на празници около зимното слънцестоене са отдаване на почит към Майката Природа, към победата на Слънцето, светлината и топлината над мрака и тъмнината. Тези празненства са едно съзнаване, че ние сме почти изгубени без природата и без нейното благоразположение. И все пак макар и тъмен и злокобен, зимният период на липса и безплодие е необходим за възстановяване на земята и за подготвяне на едно истинско възраждане на природата през пролетта. На нас също ни е енеобходимо време за почивка и размишление, защото ние сме част от Природата и също като нея имаме нужда да се отеглим и да се подготвим за промяна към по-добро.
Приятна мисловна зима и весело посрещане на Слънцето!