Принасяне на жертви и опияняване с вино - траките сигурно са полудели!

Сесия е! Заринати сме от книги, проучвания, изследвания и учебици, които трябва да прочетем, за да се подготвим за изпитите и писмените си разработки. По предмета "Ранна желязна епоха в българските земи" трябваше да разработим писмена работа по избрана от нас тема. Доста време се лутах и чудех. Когато си задочно обучение, всичко се случва много бързо и лекциите буквално се изплъзват между пръстите ти. Мигнеш и хоп! - хиляди години, събрани в една лекция се изнизаха пред очите ти, а сега вече време за друг исторически период, че даже ти е възложена и задача за изпълнение.

От доста време насам се захласвам по религиозните практики на различните народи и от миналото, и от настоящето. В този ред на мисли ми се стори адекватно да задълбоча познанията си в темата в областта на тракологията. Избрах темата "Култови практики на траките по българските земи през късна бронзова и ранна желязна епоха". След като обсъдих това с моя преподавател и стигнахме до извода, че темата е обширна, въпросите за религията от толкова далечен период си остават неясни и относителни, а и конкретни изводи по темата не могат да се направят на база на проучените обекти и наличната литература. Все пак се заех с това, защото исках да получа отговори на въпросите и ако не стане добра писмена разработка, поне ще изляза със солидни знания и задовлено любопитство от цялата схема.

Моят преподавател, доцент Георги Нехризов (който ако чете това, трябва да се чувства специално поздравен!) беше така любезен да ме насочи към множество литературни източници. Едни от авторите, които ме впечатлиха най-силно, бяха Иван Маразов и Александър Фол. И така прекарах доста дни поред в библиотеката, където събирах информация по темата. Може би тук е добре да спомена, че това е първата писмена научна разработка в живота ми, която трябваше да направя. В началото ми беше трудно да се ориентирам, признавам си, и нямах представа как ще подходя и дали ще успея да намеря правилната информация. Но в последстиве така потънах в материята, че писането се оказа вълнуващо за мен.

Преди да се впусна в подробности, трябва да уточня нещо. Предвид липсата на тракийски писмени източници, които свидетелстват пряко за свещеното дело на траките, единствената автентична информация, която можем да получим, е тази от арехологическите артефакти и находки. Освен това темата, касаеща тракийската духовност и мито-обредност, е всеобхватна и не може да се изчерпи в рамките на едно кратко проучване. Все пак това е просто един студентски опит за обяснение на тяхното значение и употреба. Поне за себе си успях да възстановя една обща картина на тракийския мироглед и ритуалност през периодите на късната бронзова епоха и ранната желязна епоха.

Проблеми при събиране и интерпретиране на данни за тракийската религия и култови практики

За да се възстановят и анализират ритуалните практики на траките, на първо място е необходимо задълбочено познание на техния духовен свят и религиозни схващания.

Религиозните представи често се тълкуват като отражение на колективната психика и виждане на света, а при древните общества тази връзка е още по-доловима. За архаичния човек реални са всички факти, явления и предмети, които могат да се наблюдават, но и които не могат. Липсва ментална граница, която разделя действителността от фикционалността. Двете реалности съществуват в съзнанието на древните траки наравно една с друга. Освен това за траките чрез една ирационална причинно-следствена връзка историята и митът са обвързани и неделими. Ето защо, ако целим да анализираме култовите практики на траките, е важно да се вникне в митологичните им представи и да се разберат законите, които действат в техния мито-ритуален свят.

Реконструкцията на митологията на траките обаче е доста амбициозна задача. При опит за това пред изследователя стоят няколко проблема, които не позволяват извличане на обективна информация по въпроса. От това, което се знае за културата на траките, на първо място трябва да се подчертае, че те са нелитературен народ. Тъй като те нямат писменост, нямаме никакви писмени извори за тяхното общество и култура от първо лице. Всичко, което се знае за тях, идва от чужди източници. При превод на непознатите термини за ритуалните практики неизбежно авторите използват термини от собствения си език, с които ги превеждат или обясняват. Следователно се допуска възможността да се измени оригиналният смисъл на даден термин и съответно с това неговото значение.

От тук следва и вторият проблем — всяко външно наблюдение над дадена културна реалност е субективно, тоест наблюдаващият възприема само това, което е способен да схване с набора от ментални инструменти, които му е дала неговата собствена култура. Често автори на писмените източници за траките са гръцки и римски автори. Важно е да се отбележи, че техните пристрастия и предубеждения се отразяват при предаване на информацията.

Това ме върна във времето, когато учих Социална и културна антропология в Белгия и най-важното, което трябваше да проумеем за тази дисциплина, беше, че когато правим проучване за чуждия начин на живот и културни практики и традиции, трябва да се стреми да сме възможно най-обективни, освободени от собствената си гледна точка и предразсъдъци. Но това никога не е възможно. Всеки човек сам по себе си е отделен свят със свои собствени преживявания, мисли и чувства, които неимоверно афектират и начинът, по който възприема света. Затова всеки разказ за други хора и култури е застрашен от изопачаване. Човек винаги гледа света праз собствената си призма и прилага собствения си опит, когато проумява и обяснява света.

Поради тези причини, за автентични тракийски източници се считат археологическите находки, асоциирани с тракийската култура, и изображенията върху артефактите. Такива са шедьоврите на тракийската торевтика — съкровищата, обикновено считани за предмети, свързани с религиозните практики и култове или находките, откривани при погребения, гробници, и некрополи и др. Източник на информация от материалната култура на траките са и обекти, и архитектурни съоръжения с култово предназначение като ями, скални ниши, мегалитни паметници и комплекси, надгробни могили и др.

Културен и религиозен свят на траките през късна бронзова и ранна желязна епоха

През втората половина на II хилядолетие пр. Хр. траките вече са се обособили като индоевропейски етнос като са увековечени писмено от Херодот. Траките участват в социално-политическия и културния живот на Средиземноморския свят. В историческите хроники остават благодарение на Омир и неговите поеми “Илиада” и “Одисея” като участници в Троянската война в края на същото хилядолетие.

В началото на I хилядолетие пр. Хр. политически траките са организирани в множество царства. Те представляват големи територии, начело на които стои цар-жрец, натоварен с политически, икономически, военни, но и мито-ритуални функции. Селяните са свободни, организирани в общини. Несъмнено тракийската култура се влияе и от тази на съседните на траките етноси, но се наблюдават и ясни разлики. Тракийските мистериални обреди и тайнства правят особено голямо впечатление на елинските автори, които както вече споменах, са основен източник на писмена информация за траките.

Вярата в безсмъртието и тракийският орфизъм

Отличителна черта на тракийската система от вярвания и религиозни ритуали, която се явява и съществена разлика спрямо тези на заобикалящите я средиземноморски народи, е вярата в безсмъртието. Тази ключова характеристика се обуславя и от начина, по който траките схващат хода на времето. В тракийското светоусещане то не тече линейно, а циклично. На по-късен етап това е силен контраст спрямо съседната гръцка рационалност и стремителност към логически заключения. Докато гърците започват все повече да описват и отделят историята от мито-ритуалната сфера, за траките тези две сфери остават преплетени.

След изследване на стратиграфските слоеве на области в Елада, обитавани от траки и елини, се наблюдават промени в археологическия материал, които свидетелстват за смяна на типа религиозни вярвания. В най-древния пласт преобладават религиозни вярвания от соларен и хтоничен характер. В следващия доминират Дионисов характер на религиозните вярвания и се датира към IX — VIII в. пр. Хр. Последвалата Делфийска религиозна реформа се характеризира с обединяването на слънчевото и хтоничното начало, които на по-късен етап са персонифицирани съответно като божествата Аполон и Дионис и схващани като братя. Счита се, че отговорен за тази реформа е Орфей.

Тракийският орфизъм с прилежащата му вяра в безсмъртието, е просмукан в тракийската мисловност и култура. Смъртта се разбира като продължение на живота — цикълът живот-смърт-ново раждане е вечно повтарящо се явление без начало и без край. Аристократите в период на смърт се наричат “щастливодемони” или антроподемони. А през това време те се намират в състояние между човек и бог, затова и Орфей се схваща като божество и митологична функция. Орфей противопоставя Аполоновия и Дионисовия култ, соларното и хтоничното начало като по този начин в неговия митологичен образ се отлага едно сливане на две противоположности и оцялостяване на космогонните сили, което остава в основата на голяма част от религиозните ритуали и култови практики на траките.

Ролята на мегалитните паметници при култовите практики на траките

Прави впечатление, че траките имат специално отношение към смъртта, а мъртвите са обект на почитане и може да се каже, че дори стоят по-високо от живите. Всички ритуали, съпътстващи изпращането и погребването на покойниците сочат, че специално внимание се обръща на прехода от състояние живот към смърт като едно ново начало, възраждане. Когато учих антропология в Белгия, доста говорихме за преходни ритуали или ритуали по инициация. Това са онези ритуали, при които индивидът преминава от едно социално състояние в друго. Кръщене, сватба, погребение, а в днешно време дори 18-ия рожден ден може да се приема като такъв. Смъртта е вид инициация — подготовка за нов живот и повторно раждане в друг свят, а погребалния ритуал се подразбира като инициационен. И както всяка инициация е една “малка смърт”, където участникът “умира” в своята стара роля и се преражда в новата си, така и покойникът бива изпращан към следващия етап от живота си. Организирането на помени, угощения и издигането на могили е обусловано от факта, че в религиозните представи на траките починалите продължават съществуването си в един друг свят или ще се завърнат като по този начин стават и остават участници в цикличния ход на времето.

Противопоставяне на сакралното и профанното при мегалитните обекти и култовите обекти на върхове

В тракийските ритуални практики изпъква противопоставянето профанно-сакрално.

Едни от най-разпространените видове мегалитни съоръжения са скалните гробници, ниши и изсичания, които се срещат единствено в Източни Родопи. Те категорично се свързват с погребалните ритуали на траките и култовете към скалата и слънцето. На базата на непосредствената близост на скалните изсичания и ниши до светилища и селища, се счита, че първите са служили като гробове. Едно предположение е, че те са били предназначени за урните с праха на обикновени тракийски селяни, докато аристократите са били погребвани в скални гробници. Това е така може би, защото са били обожествявани и поставяни на по-високо ниво (имайки статут на антроподемони).

Висока концентрация на тракийски светилища има в Източни Родопи. Отличават се два типа светилища. Едните са без стени и съдейки по ниската концентрация на находките, открити в повърхностните слоеве, археолозите смятат, че са били използвани за по-кратък период. Съществува вероятността и малкия брой находки да се дължи на това, че само жреци и служители на храма са имали достъп до тях. Другият тип светилища са с висока концентрация на археологически находки — остатъци от глинени олтари, култови огнища и сгради, всички те са с култов характер. Тези светилища имат ясно очертани граници под формата на каменна ограда. Тук отново се наблюдава опозицията сакрално-профанно. Вероятно оградата е служила за обособяване на свещена територия.

В древна Тракия орфизмът е изповядван на две равнища — езотерическо учение и ритуали само за мъже от аристократичната прослойка и като екзотерическа мистериалност с масов характер. Най-свещените ритуали и тайнства е трябвало да бъдат скрити от непросветените лица. Възможно е пространственото разделяне на светилището от общодостъпната територия да се е дължала на това, че в него са били изпълнявани свещените ритуали, които е било необходимо да останат скрити от непросветените.

Космогонно значение на ритуалите с жертвоприношения и връзката им с царя-жрец

Важно е да разберем какъв е редът на събитията във вселената според съзнанието на траките. От данните от писмените извори, оставени от древногръцки автори, научаваме, че орфическата Вселена е десетстепенна. Вярата във Великата богиня-майка, която битува в съзнанието на хората още от неолитната епоха, стои в основата на организацията на космогоничните представи на траките.

1. В първа степен Великата богиня-майка или още Планина е в покой.
2. Във втора трепва и самозачева.
3. В трета износва плода.
4. В четвърта ражда божествения Син, обединяващ хтоничното и соларното, т.е. олицетворяващ целостта на Космоса.
5. В пета степен той се извисява над хоризонта.
6. В шеста обикаля и задвижва Космоса.
7. В седма влиза в свещен брак със своята майка (хиерогамия).
8. В осма се ражда дете, равнопоставено на бога — царят-жрец.
9. В девета той получава правото да ръководи света и да властва над него.
10. В десета символично влиза в хиерогамия с Великата богиня-майка, за да се повтори целият цикъл отначало.

Някои изследователи изказват мнението, че между мита и ритуала има неразривна връзка и пряко взаимодействие. Тук нямаше как да пропусна да спомена изказването на един от любимите ми антрополози Клод Леви-Строс, че митът създава ритуала чрез “показване” като опит за обяснение и вещественост на “казаното”, а ритуалът е мит в действие. Всяка година символично се разиграва началото и края на орфическата Вселена като това вероятно е ставало в рамките на най-недостъпното и сакрално място в светилището - олтарът. Царят е главен жрец, а божествената му форма е представена от кон, бик, овен или козел, който става жертвено животно, което символизира смъртта на царя. Кръвта, капеща по земята, символизира бракосъчетанието между владетелят и богинята-майка, от което се възражда божественият Син (царят) и се поставя начало на новия годишен цикъл. Най-древният паметник от нашите земи, който дава основание да мислим, че царят е първожрец е каменна стела - една от плочите на кръгло светилище край Разлог. Датира се през втората половина на II хилядолетие пр. Хр.

Ритуалите по жертвоприношения навярно са изпълнявани в най-свещената територия на светилищата. Тези ритуали представят символичната смърт на царя-жрец, възкръсването му и обединението му с богинята. Функционират като пресъздават космогонния мит, възгласявайки началото на новия годишен цикъл, като обединят хтоничното със соларното и възстановят хармонията между природата и социума. Така на принципа на индуктивната магия, предложен от Джеймс Фрейзър, се пресъздават ежегодните промени в природата. Джеймс Фрейзър е друг антрополог и изследовател на религиите и сравнителното религиознание, който обичам да чета. Царят-жрец се явява земна проекция на Бога-Слънце и е главно действащо лице в тези ритуали, в чиято основа стои древният култ към Великата богиня-майка и нейният божествен син-слънце. В това се състои и неговата основна мито-ритуална функция и роля. Само и единствено царят се ползва с правото да извършва жертвоприношения, които са символичен ритуал на свещения брак между богинята и бога. Възможно е на централния олтар да са извършвани самите жертвоприношения, тъй като от него се спускат улеи, навярно, за да отвеждат течностите.

С култа към слънцето можем да свържем и огънят като допълнение към космогонния мит и десетстепенната организация на орфическата Вселена. Той имал особено важна роля за свещената дейност на траките, тъй като се схваща като земна проекция на слънцето. За индоевропейските народи огнището има свещено значение и символизира дома и семейството. От там произлиза и ролята му на специално обособено място за култови ритуали и жертвоприношения в някои могили, храмове или дворци. За мястото на огнището в религиозните ритуали свидетелстват разкритите есхари. Есхарите се отличават с това, че са издигнати от пода квадратни площадки от глина. По средата им е оформен кръг или център.

Изкуството на тракийската торевтика и мито-ритуално предназначение на съдовете от съкровищата

Въвеждането на желязото като основен материал бележи началото на ранната желязна епоха. Овладяването на металургията довежда и до специализацията по занаяти и развитие на торевтиката. Тракийските съкровища са изцяло с култово предназначение и се ползват само от царете-жреци. Това се обуславя от факта, че рудодобивът, металургията и производството на метални предмети се ръководят и притежават от владетелския двор. Там се намират хазната и ателиетата за производство на скъпоценни метали. Съответно практикуването на изкуства в Тракия — архитектура, скулптура, живопис и торевтика — не е свободен занаят. Те се предават в рода и семейството и остават под контрола на властта.

Поради царския монопол над запасите от метал и производството на изделия от ценни метали се предполага, че всеизвестните тракийски съкровища са поръчани за изработка от самите царе. Артистичните композиции, гравирани по съдовете, са замислени по начин, който да доказва божествения произход на царската власт.

И ето сега става интересно. Навлязох по-надълбоко в дебрите на тракийските мистерии...

Виното играе важна роля в тракийските мито-ритуални дейности. От иконографските изображения става ясно, че в тракийската митология присъства неназовано от самите траки божество, сходно по представяне и функция с гръцкия бог Дионис. Херодот първи посочва, че траките отдават голямо значение на Дионис. Това божество е олицетворение на лозата и опиянението, причинено от ферментиралите сокове на нейните плодове — виното. Култът към Дионис е свързан с възторженост, танци, музика, пиянство. От последвалото диво и необуздано поведение, което е освобождение от културните норми и социални роли, в душата на участниците “навлиза” самият бог Дионис. Но изпълнението на ритуала е натоварено с двусмислие — от една страна човек се извисява и достига бог, но от друга се принизява и с поведението си достига нечовешки същества като кентаврите.

Самите скъпоценни съдове и съкровища съпътстват всеки ритуал и всяко събитие от социален характер. Последните са съпътствани от колективна трапеза и пиршества. Ритуали по преход (инициации) от едно състояние в друго като раждане, брак, посвещаване, смърт, но с тържественост и пирове се отбелязват и постижения с военен характер, които са от значение за цялото общество като победи, договори, преговори.

В най-мистериалните си ритуали древните траки представяли под формата на театрално разиграни ритуали печалната смърт на бога и неговото щастливо възкресение. Ето защо сред най-ярките и образи върху съдовете от съкровищата и такива изобразявани с най-голяма честота са различните персонификации на Великата богиня-майка (Бендида, Котито, Хестия и др.).

В заключение…

Прегледът на археологическите паметници и изделия предлага обширни сведения за култовите практики и религиозните ритуали на траките по българските земи през късна бронзова и ранна желязна епоха. Но тъй като тяхното интерпретиране е субективно, не позволява категорично и еднозначно тълкуване и изчерпателност. Най-важен елемент при разбиране и анализ на мито-обредната дейност на траките е вярата в безсмъртието, присъща на тракийският орфизъм. Именно от нея произтича естеството на изпълняваните ритуали и прилежащата им параферналия. Траките пребивават в цикличен ход на времето. Те материализират митологичните си представи и духовни виждания чрез разиграване на ежегодни ритуали и принасяне на жертви, в смисъла на които залягат умъртвяването на бога, божественият брак и възкресяването като маркер за едно ново начало на годишния кръговрат и създаване на хармония в социума.

Източници:

1. Домарадски, Мечислав. Култови места край скали и на върхове, сп. Епохи, кн. 4, 1994, стр. 33–36.
2. Леви-Строс, Клод. 2015. Структурална антропология II София: Захарий-Стоянов.
3. Маразов, Иван. 1994. Митология на траките. София: Секор
4. Нехризов, Г., Илиев, С. Паметници на мегалитната култура в Тракия 1. Долмени — Проблеми и изследвания на тракийската култура, Том 11, 2023
5. Попов, Димитър. 2014. Тракийска религия. София: Изток-Запад.
6. Фол, Валерия. Попов, Димитър. 2010. Божествата на траките. София: Тангра ТанНакРа.
7. Фрейзър, Джеймс. 2015. Златната клонка Част II. София: Изток-Запад.
8. Nekhrizov, G. A cromlech near Dolni Glavanak in the Eastern Rhodopes. (preliminary communication). — Nikolova L. (ed.) Technology, Style and Society. Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory. British Archaeological Reports International Series, 854, Archaeopress, 2000, 319–324.
9. Nekhrizov, G. Cult Places of the Thracians in the Eastern Rhodopes Mountains (end of the 2nd — 1st millennium BC). — The Culture of the Thracians and their Neighbours. Proceedings of the International Symposium in memory of Prof. Mieczyslaw Domaradszki with a Round Table “Archaeological Map of Bulgaria”. BAR International Series 1350, Oxford., Hadrian Books Ltd, 2005, 153–158.
10. Nekhrizov, G., Dolmens and Rock-cut monuments. — In: A Companion to Ancient Thrace. J. Valeva, E. Nankov, D. Graninger(Editors), Wiley-Blackwell, 2015, 126–143.