Ден 2: Разочарованието Комино

Ако мястото, където се намираш:

• е пренаселено с туристи до степен не мога да вървя в права линия и да се размина с някого без да заобиколя още 2-3 човека;
• е място, където цените на стоки от първа необходимост са неоправдано високи;
• е място, което на снимки изглежда по-впечатляващо от колкото си си мислил, че ще е, защото преди това си видял страхотни снимки в нечий инстаграм или на туристическа брошура;
• няма автентична атмосфера, защото бълват магазини за сувенири и заведения за бързо хранене със скъпа, но некачествена храна;
• е мръсно, навсякъде има боклуци и като че ли на никого не му пука...

Честито! Попаднал си на капан за туристи!

А сега помисли как ще се махнеш от там!

Такава съдба за жалост е сполетяла и Комино пред последните години. Той беше роден, за да бъде рай, но животът му отреди съдба на ад...

Комино е остров, разположен на северозапад от остров Малта и влиза в пределите на страната. До там се стига с лодки, от главния остров Малта, които пътуват на всеки половин или един час. Краткият круиз трае 20-ина минути и дава възможност да се насладиш на красиви морски пейзажи към бреговете на Комино и другият малко по-голям остров, принадлежащ на Малта - Гозо. Комино е малък остров - 3,5 кв. км. Може да бъде обиколен пеша в рамките на ден, но това не се препоръчва, понеже там няма нито едно дърво и никакви градове. Следователно за сянка и дума не може да става, но за слънчев удар може и да става. Има крепост от 1416г., чиято цел е била да спомага конторлирането на плаването и нападенията между островите Гозо и Малта. По времето на Малтийските рицари е построена и болница, където са пращани хора в карантина или рицари-престъпници в изгнание.

Брошурите и туристическите книжни гидове те печелят със снимки на лазурно сини и кристално чисти води на малко заливче в Комино, наречено Синята лагуна. Мястото наистина е страхотно на пръв поглед, но тези снимки може би са на повече от 20 години преди острова да бъде покварен от туристи. Сега гледката, която те посреща е тази:

Какво за бога е това? Аз хора ли дойдох да гледам?

Вярно, че са ми интересни и както шегата за антрополозите върви:

"Антрополог тиде в зоологическата градина, а всъщност наблюдава хората вместо животните",

но все пак ми се иска да преживея това, което брошурите ми обещаха. Или пък вината си е моя, че им се вързах?

Още на самия кей, слизайки от лодката, виждаш хавлии, разположени една до друга, хора насядали по скалите, земята и където им падне. Морето се пръска по шевовете от гмуркачи, инстаграмъри, позьори за снимки, родители с деца с пояси, хора, които се снимат с ананаси, които са си купили от павилион за пиня колада и последния да затвори вратата. От павилионите за мазни сандвичи и тлъсти бургери на промоция с кола се чува гърмяща денс музика, сякаш съм в али експрес версия на Ибиса. Да си намериш място е трудно - на всяка скала има чанта или хавлия. Честно - буквално няма къде да седнеш, а за полягване и дума да не става! А да влезеш в лагуната, оказва се, е почти невъзможно. Хората са заели първата линия буквално до сантиметър от водата. Не мога да повярвам, че уж съм сред природата и се налага да чакам 5-6 човека да влязат в морето по стълби, защото плажът е скалист и няма възможност просто да си ходиш по водата.

Отчаяни, с приятеля ми седнахме на някаква скала, която ни попадна. От там се разкриваше тази гледка:

Седим и си мислим как можеше да е иначе. Изядохме си сандвичите, слязохме до кейчето и хванахме първата възможна лодка за връщане към Малта.