Ден 3: Праисторическо приключение в Малта (Част 1) - Какво можем да научим от една пещера и купчина огромни камъни?

Приятели, искам и аз да съм като тази котка, но истината Е, че приключението ме ЗОВЕ! Heritage Malta предлага комбинирани билети за посещение на няколко праисторически обекта. Сдобихме се с билет за пет от най-прочутите и днес се отправяме на приключение с изследователска цел.

За толкова малка територия като Малта изобилието на мегалитни храмове от времето на Новокаменната епоха - Неолита (някъде между 4000 и 2500г. пр. Хр.) е доста голямо. Днес ще ви разкажа за пещерата Гар Далам - истинско съкровище за геолози, спелеолози, палеонтолози и археолози, както и за интересния неолитен храм Таршин.

Пещерата Гар Далам и значението й за науката

Отправихме се в посока югоизток към град на име Бирзебуджа. Нашата първа спирка в днешното пътешествие из Малта беше пещерата Гар Далам. Вероятно повечето посетители на Малта не отиват там с идеята да разглеждат пещера. Не ги виня, защото това не е нещо, с което Малта е известна. Но както вече ви казах ние си взехме комбиниран билет за посещение на няколко туристически обекта и тази пещера беше един от тях. Затова решихме да я отметнем в списъка.

Определено не съжаляваме, че се поизпотихме, за да стигнем до нея. В автобуса бяхме захласнати от гледките през прозорците. Малта е страна с оскъдна растителност и сравнително равнинен релеф. Поради това преобладаващите пейзажи са пустеещи градини, на фона на които стои жълтеникаво множество на сгради в далечината от съседен град. Открояват се ниски каменни зидове. Това са характерни за Малта стени с важно културно и екологичеко значение. От хиляди години майстори-зидари ги издигат, за да очертаят граници между различните земи и градини и да обособят терен за отглеждане на култури, като по този начин задържат почвата във форма на терасия и предпазват дърветата и продукцията от силни ветрове. А в самата сетна се обособява миниатюрен свят - живеят различни гущерчета, насекоми, паяци, охлюви, които се изхранват с растенията, проправящи си път измежду камъните. Освен това ни интересуваха и хората около нас - колко от тях са туристи и кои отиват там, където отиваме ние, кои от пътниците са местни и къде отиват в тази непоносима жега. Изобщо живо ни интригуваше околната среда и забравихме да следим спирките.

Трябваше да слезем няколко спирки преди градът Бирзебуджа, но ето, че вече бяхме стигнали в него, когато се усетихме, че сме изпуснали момента да слезем. Разходихме се из улиците, но бяхме поели посоке Гар Далам пеша. В някои случаи няма проблем да вървиш от град до град в Малта - те са толкова близо един до друг, както са кварталите в нашите градове. Тук започва единия, тук свършва другия. Проблем е само жегата. И то голям. По пътя срещнахме реклама на марка българска бира. Странно?! Оказа се магазин на жена българка за български и румънски стоки. Побъбрихме си и си продължихме по пътя за пещерата. Изкачихме някакъв баир в края на града, които беше главно шосе за излизане от града. Жега във въздуха, пот по кожата ни, прах от колите. Разбира се няма никаква сянка, защото казах вече, че растителността е оскъдна.

След 15 минути стигаме в туристическия обект. Преди да влезем в пещерата разглеждаме принадлежащия й музей. Той е съвсем малък - 2 зали, в едната от които се запознаваш с историята на пещерата и значението за науките геология, спелеология, палеонтология, археология. Защо пещерата е от такова съществено значение и какво научаваме за миналото на Малта чрез находките, открити в тази пещера?

От костите на десетки представители на фауната, намерени в пещерата, става ясно, че животни достигат територията на днешна Малта преди 200 000 години. Тогава Земята се намира в Ледников период и Малта и Сицилия са свързани чрез сухоземен мост не само една с друга, но и с континенталната част. Този мост е съществуал, защото нивото на световния океан е било много по-ниско от днешното. На север в континента ледници са покривали земите и са създавали трудности за живия свят. Благодарение на “моста” животни, в търсене на по-добри климатични условия и с това по-голямо хранително разнообразие, са успели да достигнат остров Малта и да намерят своя миниатюрен рай. Трудно ми е да си представя днешната суха, гореща и песъчливо-каменна Малта като някогашно спасение за елени, мечки и хипопотами. С топенето на ледовете, което става преди около 11 хил. години нивото на водата в световния океан се покачва и ето как ниските брегове на Малта (както и други ниски части по света) биват залети с вода и тя остава малкото, отдалечено от голямата суша островче, което е сега.

Другата зала на музея е открита още през 1936г. и е обзаведена с витрини във Викториански стил, което ми създаде чувството, че се намирам в музей в миналото, в самия разцвет на естествените науки. Там грижливо са подредени хиляди кости на животни, които са били намерени в пещерата Гар Далам. Те вече наподобяват фосили, но не изцяло. В средата имаше и няколко изкуствено създадени скелети на кафява мечка, малък африкански слон, хипопотам, лисица, вълк и елени, но работата по пресъздаването им беше толкова добра, че на пръв поглед можеше да заблуди невнимателни посетители, че са съсвем истински.

Самата пещера е дълга около 144м. С изключение на няколко сталактита и сталагмита, нямаше някакви особено впечатляващи образувания, затова не съм я и снимала. Все пак значението й за различни науки е неоспоримо. Образува се по времето на послендия ледников период, за който споменах по-горе (между преди 200 000 и 11 000 години) като в резултат на обилни дъждове и ерозия, предизвикана от тях, речното корито на тогавашна река пропада и става подземен тунел. Там се отлагат хиляди кости на животни, глинен слой, камъчета и почвени слоеве, които са източник на информация за учените. Тук са намерени и първите доказателства за човешко обитаване на острова - от преди 7400 години!

Храмовете на Таршин - архитектурно величие от Неолита

Качихме се на автобуса обратно в посока Валета и слязохме в градчето Таршин. Следвахме указателни табели, сложени на всеки ъгъл из малките улички и стигнахме следващия археологически обект - Храмът Таршин. За да не гледаме на мегалитните праисторически паметници като на сбирщина от камъни, на която пещерняците са се кланяли, е важно да разберем контекста около създаването на такива комплекси.

Самата дума “мегалит” идва от гръцки и означава “голям камък”. Тези структури се състоят от огромни естествени или обработени камъни, подредени в определена форма. Впечатляващо е, че са закрепени един към друг и на практика създават постройка без да има слепващ материал между тях! Обикновено мегалитните паметници имат култово предназначение, където се изършват религиозни церемонии и ритуали или пък служат за гробници. Определено сте чували за Стоунхендж във Великобритания - това е най-известната мегалитна структура в света.

А какво можем да научим от храма Таршин за историята на древните хора, обитавали тези земи?

Всъщност това са три отделни, но прикрепени един към друг храмове. Няколко обекта на терена са от особен интерес и значимост.

• Първо тук майсторите каменоделци и строители на този са били по-уверени в творчеството си, сравнение с други мегалитни структури из Малта. Фасадата е внушителна, но от нея е запазена съвсем малка част, а главния вход е почти изцяло реставриран. На някои по-големи камъни в самия храм са открити декоративни техники, използващи спирали, симетрия, изображения на животни. Археолозите са открили дори колосална човешка статуя, наречена “Дебелата дама”. Тя вероятно изобразява Майката Богиня, но според Археологическия музей на Малта е безполова. Тази статуя, както и повечето декорирани камъни, се помещават в Археологическия музей в столицата Валета с цел да бъдат предпазени, а на тяхно място са поставени точни копия.

• Друг обект от храмовете с особено значение е олтарът, чиято основа е декорирана забележително за своето време със спирали. Наличието на олтар въобще говори, че предназначението на тази величествена постройка е било религиозно - вероятно храм, където са се провеждали масови церемонии и празненства с ритуален характер. В олтара, учените са открили множество кремъчни остриета и изгорени кости от животни, по което се съди, че хората са принасяли животинско жертвоприношение.

• Интересно е да се забележат каменните топки, поставени пред входа на храма. Те вероятно са били използвани за преместване на огроните камъни.

• Както вече споменах, това са три храма слети заедно. Най-старият се датира от около 3150г. пр. Хр. Някъде през 2500г. пр. Хр. обаче настава забрава. Културата на острова изчезва по неизвестни причини. И така стотици години остават загадка за археологията и историята - никой не знае какво се случва през това време. В единия от храмовете Таршиен - Южния храм - учените откриват сведения за кремация на хора и датират това събитие от Бронзовата епоха. Това показва, че друга култура около 1000г. след създаването и употребата на тези храмове ги преизползва тези свещени пространства за свои цели.

Храмовете на Таршиен са открити случайно от местни фермери през 1914г. По проучванията работи Тами Замит - малтийски археолог, чието име срещнах във всички археологически обекти, които посетихме. В допълнение към значението на храмовете на Таршиен за археологията и историята ще спомена, че те допринасят много за малтийската национална идентичност като дават повод на страната да се гордее с древната култура на острова.

Това е от обиколката през този ден. Да видим какво ни чака утре…