В търсене на перфектната дижонска горчица...

Не знам за вас, но на мен сградите с паянтов градеж в Западна Германия и Източна Франция ми създават чувството, че съм се пренесла в някоя приказка на Братя Грим или Шарл Перо. Там, където отиваме в този пост, има цяла уличка с такъв тип сгради, а освен това се продават скъпи вина, луксозни френски сосове, а културата и историята бликат от всеки ъгъл, защото това е един старинен и много френски град - Дижон!

География на Дижон

Дижон е столицата на региона Бургундия-Франш Конте в източната част на страната и по настоящем в този град там живеят около 158 000 души. Със сигурност сте чували за историческата област Бургундия, която е известна с винопроизводството си. Пътувайки през този регион на многоликата Франция ще станете свидетел на чудесни гледики - зелени долини и хълмове, а по тях простиращи се плодородни лозя.

История на Дижон и областа Бургундия

Името Бургундия идва от името на източногерманското племе бургунди, които през 2в. пр. Хр. са напуснали прародината си Южна Норвегия, за да поживеят малко в земите на днешна Полша, след това стигат до днешна Белгия и най-накрая след няколко века скитане се установят в земите, където в днешно време се намират граничните територии на Франция, Швейцария и Италия. По-късно победени от франките, те попадат под тяхно владение до разпадането на Франкската империя през 10в. В следващите векове Бургундия се управлява от херцози. По време на тяхното управление между 10в. и 15в. в столицата Дижон цари разцвет на изкуствата и науките. И днес една от най-впечатляващите сгради в Дижон е Дворецът на херцозите на Бургундия, архитектурно превълплащение на богатството и силата на Херцогството. Със своя просперитет Херцогството се явява основен съперник на Франция. През 1477г. последния херцог Шарл Дръзки е убит, а земите на Бургудния се разпределят между Франция и династията на Хабсбургите.

Един ден в Дижон с приятели

Всички, които бяхме студенти на обмен в Лион, имахме навик в почивните дни да си сформираме пътувания до недалечни градове. Дижон е на около 2 часа път северно от Лион. Качих се на междуградския автобус от Лион към Дижон с представите, че ще минем покрай необятните лозови поля на Бургундия. Автобусът минава по главни пътища, а те са за хората, които бързат да стигнат някъде. Истината е, че за да се полюбува човек наистина на природата в този район е добре да посети по-малки градчета или селца и да се придвижва с кола. Все пак зърнахме не веднъж поля с лозя. Една от първите ни спирки беше площад “Франсоа-Рюд”. Това е едно от най-емблематичните и туристически места в града. Най-ми хареса сградата с паянтов градеж, чийто греди бяха боядисани в яркочервено и се отличаваха още от далече. В последствие видяхме и други сгради от този тип, характерни за Средновековието в този регион. Дижон впечатлява и със готическата си архитектура. На снимката по-горе виждате готическата църква “Нотр Дам”. На една от нейните външни стени се “кацнал "и символът на Дижон - малка каменна совичка, за която се твърди, че ако пипнете с лявата ръка, след като си намислите желание, ще ви до сбъдне. Сега обаче главичката й е изтърката от многото пипане и е трудно изобщо да я оприличим на сова. Интересно е, че тя не е част от оригиналния строеж на църквата, а добавена по-късно незнайно от кого и защо. Хапнахме домашно приготвени сандвичи на пейка по средата на площад "Република”, разглеждайки Дворецът на херцозите, простиращ се пред нас в своя разкощен готико-барков архитектурен стил. В днешно време в него се помещава Музеят на изящните изкуства.

По време на нашата разходка непланирано се озовахме в музей “Магнен”, където бяше събрата частна колекция на колекционера Морис Магнен и сестра му. Вътре имаше над 2000 призведения на изкуството, включително картини от френската и италианската школа, религиозни скулптури, мебели от 17, 18 и 19в., чинии, часовници, лампи и изобщо всякакво обзавеждане. Всички тези предмети бяха грижливо подредени в различни стаи - салон, спалня, кабинет, библиотека, стълбище, създавайки неповторимо усещане за аристократичност и завръщане назад във времето. Излеждагха така хомогенни, че като че ли бяха част от една и съща луксозна къща, в която някой е живял.

Тайната на дижонската горчица

Аз не съм най-големият фен на горчицата, но в крайна сметка да отидеш в Дижон и да не си купиш прословутата дижонска горчица е като да отидеш в Рим и да не видиш папата, макар че за последното мога също да бъда порицана… Тъкмо бяхме се отчели и ние на совичката, когато забелязахме един специализиран магазин за горчица. Вътре цареше ред и разнообразие - стотици, ако не хиляди бурканчета в различни цветове, представящи деликатесния сос във всякакви разновидности: зелена с босилек или други подправки, оранжева с пипер, лилаво-червена с касис, светложълта с мед и какви ли не други комбинации за ценители. Сега обаче възниква въпросът какво й е различното на дижонската горчица? Преди 1856г. горчицата в Дижон била като всяка друга. През таги година обаче на Жан Нежон от Дижон му хрумнало да замени оцета в традиционната рецепта с вержус (супер кисел сок от неузряло грозде) и по този начин създавайки нова и автентична за града рецепта.

Това е Дижон - когато си на 21, когато си с приятели и когато търсиш горчица. Питам се какъв ли е в други обстоятелства. Надявам се някога да се върна там, за да разбера.

Източници:

• Wikipedia