“Раят зад другия ъгъл”: В търсене на свободата и раят

Харесвам да чета романи за живота на известни творци, учени, художници, музиканти, изобщо хора, променили света. По този начин не само научавам за човека и постижението му, но и се пренасям в епохата, в която е живял, в града, който е обитавал, за да успея да схвана личната му история и житейски път в контекста на времето им.

Това е една книга, която успява да обедини темите за същността на изкуството, социалните и политическите проблеми във Франция през 19 век и все пак да разгърне вътрешния свят на героите, подхождайки по интересен начин. Съдбите на двамата главни герои, които са реални исторически личностти са проследени паралелно във всяка глава, макар и те да са живели през различно време. А най-големият парадокс е, че са кръвно свързани, а се борят за различни идеали. Макар и да бяха изпаднали в дълбок конфликт, ако реално се бяха срещнали, все пак обаче в дълбочината на душата си желаят едни и същи съвсем човешки неща...

“Всевишния Творец - ще прави това, което бе направил той: ще твори. Артистът е длъжен да го прави, да твори, а не да подражава. Занапред артистите, освободени от робските задръжки, ще могат да си позволяват всичко в стремежа си да създадат светове, различни от реалния.”

“Истината трябва да бъде основното оръжие на пролетариата, така както лицемерието и лъжата обикновено са оръжието на буржоата.”

В книгата паралелно в различни десетилетия на 18 и 19в. се проследяват животите на писателката и активистка Флора Тристан, както и на нейния внук художника Пол Гоген, за чуето съществуване тя никога не разбира, тъй като загива преди той да се роди.

Флора

Флора Тристан е реална историческа личност, баба на Пол Гоген. Тя е върл защитник на правата на работниците, също така и допринася много за развитието на теорията на феминизма. Във време, когато капитализмът тепърва се утвърждава в обществото като идея, Флора изоставя съпруга си, чието властно и агресивно поведение ненавижда, за да се бори за социална справедливост и равноправие на половете.

Пол

Пол Гоген е художник, койтопосвещавайки живота си на това да избяга от рамките на импресионизма, завладял по онова време света на изкуството в Европа. До такава степен той иска да се отдалечни от социалните норми, че зарязва жена си и дъщеря си и хваща пътя към далечния екзотичен остров Таити, където вярва, че сред примитивизма на диваците и девствената природа ще намери “обетованата земя” на творческата мисъл. Именно там той полага основите на направлението постимпресионизъм, отличаващо се с ярки цветове, отхвърлящо стремежа на импресионистите да изобразяват света в натурална светлина и цветове.

“…за да основат в някой затънтен край на света съвършената република, описана в Пътуване в Икария, където няма пари, няма йерархии, данъци и власти. Имаше ли нещо по-егоистично и подло от мечтата на тези дезертьори? Не, не трябваше да се бяга от този несъвършен свят и да се създава някакъв райски кът за малка група избраници там, където никой друг не може да стигне. Срещу недъзите му трябваше да се води борба в самия този свят, за да стане той по-добър, да се промени и да се превърне в щастлива родина за всички смъртни.”

Главите се редуват да разплитат животите на Флора и Пол като постепенно в историята изплуват прилики в личностите на двамата. И двамата посвещават животите си на търсене на свободата и рая на мисълта и идентичността като единия се бори с утвърдените социални закони и своеволията на буржоазията, а другия бяга далеч от оковите им. В действията си обаче са абсолютно контрастни - Пол демонстрирайки поведение към жените в Таити, срещу което Флора ревностно се бори във Франция.

“Сама го каза, скъпа. Нали съм дивак. Нямам морала на буржоата. Сега действам, воден от инстинктите си. Благодарение на тая нова философия ще стана голям художник.”