“В бездната”: Полет на душата над материалния свят

Това не е филм за масите. Не е филм, който забавлява или ни развлича от ежедневните проблеми. Напротив - въвлича ни в пътуване към дълбоката човешка същност и въпросите, които ни вълнуват - травмите от детството, спомените от миналото и надеждите за бъдещето, живота и смъртта, животът след смъртта…

“Да не искаш да кажеш, че сме заточени в този свят за цяла вечност?”

Гаспар Ное е режисьор, чиито най-известни филми не са известни за масата хора, но са дръзки, психологически екстремни и ярко изразителни чрез звуци и образи. “В бездната” е един от тези филми. Да започнем от там, че това е филм, който е сниман в първо лице, тоест ние виждаме всичко от гледната точка на главния герой, а не като странични всевиждащи наблюдатели. А нашия главен герой е Оскар - младо момче, живеещо в Токио, което е попаднало в опасния свят на наркотиците като употребяващ и като разпространител. Не знаем почти нищо за него, освен че е там със сестра си Линда и негов близък приятел, който пък от своя страна ни въвежда с дълъг монолог в тайнствата на будистките вярвания за живот след смъртта. Той разказва на Оскар за теориите от “Тибетската книга за живота и смъртта”, че душите на покойниците бродят в едно междинно пространство след смъртта си и преди да се преродят в следващото си тяло. В един злощастен момент, обаче Оскар бива застрелян в разправия между дилъри в бар. От тук нататък реално ставаме всевиждащи наблюдатели, защото духът на Оскар (от чието съзнание ние наблюдаваме всичко случващо се) напуска тялото му и започва да се носи над града, преминавайки през стени и препускайки измежду сгради, ставайки свидетел на всичко, което се случва след смъртта му. Страховито, да…

В този ключов момент на състояние на прага между живота и смъртта Оскар вижда живота си като на кино. Минавайки от пространство в пространство и следейки живота на хората в часовете след смъртта си, Оскар от време на време се връща и към отминали спомени. Спомени, които са го направили човека, който е: детството и със сестра му и силната им връзка, любящите им родители, грешките, загубите, както и фатален инцидент на пътя, където пред очите му и тези на сестра му родителите му загубват животите си след сблъсък с камион.

Всички тези сцени са представени изключително експресивно с аудио-визуални ефекти, ярки образи, промяна в звученето на гласовете на хората така, че да изглеждат заглъхнали, като кинематографите, режисьора и сценариста не спестяват нищо на зрителите. Еротични сцени, насилие, психологически травми - това е шанс да изживееш с главния герой неговия живот по начин, по който той го е преживял. В крайна сметка, както ни инструктира неговия приятел в началото на филма, целта на душата след смъртта е да открие новия си дом - новото тяло, в което да се прероди и това се случва в края на филма. А още по-интересен е изборът на душата на Оскар в кое тяло ще преживее следващия си земен живот!…

Макар че филмът определено не може да се гордее с диалога и дълбочината на героите си - в интервю актьорите дори споделят, че на места разговорите са импровизирани без абсолютно никакъв сценарии - той има какво друго да предложи. За да чувстваме, че сме в съзнанието и душата на самия Оскар преди и след смъртта му, филмът е монтиран така, че изглежда сякаш е сниман непрекъснато без нито един ефект за смяна на кадъра или прескачане в времето или пространството. Дори онези моменти, в които се връщаме назад в миналото или отиваме чрез духа на Оскар на друго място са показани по такъв начин, че всеки кадър изглежда като естествено продължение на предишния.

Не е филм за хора със слаби ангели. Приятели бяха потресени, когато им го пуснах. Но ако ви интересува какво се случва с душата непосредствено след смъртта или имате надежди за прераждане в друго тяло в стила на индуизма и будизма, този филм успява по внушителен и изразителен начин на илюстрира една гледна точка по въпроса. Всъщност бих казала, че тези 2 часа, които за някои хора биха изглеждали скучни или натоварващи, за мен бяха достойна вероятна симулация на пътуване на духа след смъртта по пътя към следващия си живот.