Експедиция - търсене на водопад в джунглата на Азорите
През пролетта на 2022г. ми се случи да поживея за един месец на далечен остров по средата на Атлантическия океан/ Този екзотичен остров е наречен “Зеленият остров” и с право, защото там можеш да се насладиш на всякакви нюанси на зеленото.
Координати: 37°46′20″ с. ш. 25°18′47″ з. д.
Регион: Азорски острови
Площ: 34.43 km2
Надм. височина: 207 m
Население към 2011: 1,439
Намираме се на остров Сао Мигел - за най-големият остров от архипелага Азорски острови, който принадлежи на Португалия, макар и да се намира на цели 1 529км от континенталната й част!
Валеше доста през времето, в което бях там. Почти 80% от дните бяха валежни и не можеше да се прави почти нищо навън, освен ако не искаш да те отнесе някоя буря. Типично островно време, както можете да си го представите - с влагата, с люлеещите се от вятъра палми, с облачното небе и пръски по лицето. В тази връзка да спомена, че най-носената дреха от мен през този един месец беше дъждобран!
Пътешествие до Фурнаш
Цял месец го гледах реклами за екскурзии до езерото на Фурнаш (на португалски Lagoa das Furnas) по туристическите брошури и се надявах, че някога ще спре да вали целодневно и ще можем да си направим пътуване до там. Беше един от последните ни дни там, когато успяхме да осъществим дългоочакваното пътешествие, но със сигурност остана един от най-вълнуващите. С двама от приятелите ми, които бяха с мен през този един месец там, сами си организирахме екскурзия до езерото Фурнаш. Самото езеро се намира до градче със същото име - Фурнаш - с някъде около 1400 жители. Пътят от там от нашето градче Вила Франка ду Кампу бе към 20км. Тъй като тази част на острова не е особено хълмиста, пътят беше предимно заобграден от тучни ливади, а градове по пътя липсваха. С едно-две изключения може да се каже, че следващия град след нашия беше Фурнаш. Автобусът ни остави точно пред самото езеро, където имаше чудесно място за пикник с дървени маси, а после продължи по пътя си към градчето Фурнаш, което е на няколко километра от езерото. Градчето Фурнаш го бяхме посещавали няколко дни по-рано, но за това ви разказвам в поста за парк Тера Ностра.
Първо отидохме до плажчето на езерото, за да потопим крака. Никога не бях влизала в езеро и не очаквах да потъна още при първата стъпка във водата. Последва фотосесия на птиче, кацнало съвсем близо до нас и потопена във водата раница. Продължаваме нататък.
Тук може би е добре да разкажа малко интересна информация за езерото Фурнаш. Преди това трябва да спомена, че Азорските острови са с вулканичен произход, тоест образувани в незапомнени времена в резултат от подводни изриграния на вулкан. На Азорските острови има вулканична дейност, но няма място за притеснения. Град Фурнаш се намира в кратер на вулкан, който последно е изригнал през 1630г. Край езерото Фурнаш можем да видим действието на вулканичната дейност на острова. Там има различни геоложки образувания като калдери, горещи извори и специални места под земята нещо като “фурни”, където хората могат да си приготвят храна с вулканична топлина!
Точно до самото езеро се намираше и ботаническа градина, в която решихме да влезем. Близо до входа й се разполагаше красив параклис в нео-готически и нео-романеск стил на име Nossa Senhora das Vitórias. Беше затворен за единични посещения, но след като пообходихме малко районът и се върнахме пак там го бяха отворили за група туристи и успяхме да се вмъкнем с тях. Оказа се, че е погребален параклис, където са положени телата на Жозе до Канто и жена му. Въпросният Жозе бил ботаник и създател на самата градина. Проектът бил изпълнен от френски архитекти, а площта на градината е около 10 хектара. Разглеждайки брошурите, които взехме на входа, разбрахме, че на близо има и водопад с името Salto do Rosal.
Е, наблизо, наблизо, колко да е наблизо…. Поръвряхме си около час сред динозавърски папрати, кални пътеки, минахме покрай стадо послушни крави насред една поляна, после през гори от огромни секвои и накрая минавайки през хлъзгави скали най-сетне стигнахме прословутия водопад. Въобще не беше толкова близо, колкото изглеждаше на картата от брошурата.
Но чувството да стоиш под такова великолепно природно творение беше страхотно. Сама не знае какво вдъхновение за творци и пътешественици е създала…
Все пак денят не мина и без дъжд, но как иначе да разбереш, че си на остров и при това насред джунглата.
Завръщане към цивилизацията
По едно време героите се завърнаха в цивилизацията от дивата си експедиция. Обходихме и алеите на ботаническата градина, които хич не бяха подредени и това определено ми хареса. Сякаш бяха оставили растителността да си вилнее на воля, а всъщност може би изобщо не могат да я обуздаят. Имаше колекция от камелии, долина с древни папрати, че даже и двор с кокошки и патици някъде сред градините.
Приключението приключи, когато изпаднахме в паника, че сме изтървали последния автобус към Вила Франка до Кампу, защото разсписанията на тамошния транспорт не ни бяха много ясни. Започнахме да разиграваме сценарии как спираме хора от съседния паркинг да ни вземат на стоп. По едно време все пак един автобус се смили над нас и се появи в далечината на дългата павирана уличка.
Такива неща могат да ти се случат, когато поемаш на поход из горите и градините на Азорските острови. Силно препоръчвам редовно да се ходи на поход и разходка из природата. Действа пречистващо. За душата имам предвид. А ако срещнете воден басейн, може и за тялото. Поне според мен.
До скоро, драги приключенци!