Из фиордите на Средиземноморието

Фиорди - скални шедьоври на природата

Фиордите са тесни морски заливи, намиращи се между стръмни скали, образувани от рушителната дейност на топящите се ледници. Поради тази прична те най-често се срещат в северните страни като Норвегия, Швеция, Исландия и т.н. Аз обаче съм сколонна да определя внушителните скали, на които се насладихме край Марсилия като фиорди от Средиземноморието, не само защото приличат на скандинавските фиорди, но и защото наистина са образувани от ледници!

Запознайте се с един от единадесетте национали паркове на Франция

Les Calanques или Каланките е национален парк в областта Прованс, Южна Франция, разположен на брега на Средиземно море. Паркът включва просторна морска ивица, заемна от скали в различни форми и размери, която се простира на дължина от 20 км между градовете Марсилия и Касис. Скалите са се образували преди последния ледников период (приключил преди около 11 000г. пр.Хр.) и са се наводнили от последвалото топене на ледниците и надигането на океанските води в края на леднковия период. В последствие реките, вливащи се в морето са издълбали тези варовикови скали, наречени от провансалци "каланки", и са ги оформили в причудливи форми.

Да, доста специфична дума, създадена сякаш да обозначи нещо конкретно, което съществува само тук. Всъщност вероятно е така, защото провансалкият език е вид романски език, близък до френския, който се говори само в областа Прованс, Южна Франция, където се намира самата Марсилия, включително и този феномен. Не случайно тези назъбени скали имат собствена дума на местния език. Едва ли някъде другде по света ще срещнете подобно произведение на природното изкуство. Природата там е толкова екзотична, че е лесно човек да се излъже, че се намира далече от цивилизацията, когато всъщност е близо до предградията на вторият по големина метрополис във Франция. А хубавото е, че можеш да стигнеш до там с градски автобус от центъра на Марсилия!

Един приключенски ден из Каланките

Така направихме и ние една сутрин по време на тридневния ни престой в Марсилия. Посетих града през май 2017г. с двама приятели от университета в Лион, където бяхме на обменна програма от университета. Исках да имам характерното преживяване по Френската ривера с нейния Лазурен бряг и яхтени пристанища. Трудно е да вместиш много места за три дни и решихме да се посветим основно на подробно опознаване на самата Марсилия, затова не остана време за перлата Ница и градът на любимия на всички полицай от Сен Тропe. Проучихме близки край Марсилия забележителности и местенца и попаднахме на Национален парк Каланките.

Пътят до там беше около 45 минути с градски автобус и още на слизането ни посрещнаха величествени средиземноморски иглолистни видове, повечето от които борове, които покриваха хълмовете наоколо. Варовиковите скали, обграждащи заливчетата, с техните разнообразни геометрични форми ииграта на сенките от майското средиземноморско слънце образуваха невероятни пейзажи, достойни за снимки на пощенски картички... ако изобщо някой още праща такива. В началото се разходихме по високите скали и наблюдавахме тюркоазените води на Средиземно море от високо. Постепенно се изкачвахаме за по-внушителни панорамни гледки към морето и към по-отдалечените скали. Тук-таме успявахме да зърнем от високо и някое малко, сгушено между стръмните отвесни скали пристанище със скормни рибарски лодки, но и с луксозни яхти. След това слизахме надолу по стръмни каменни пътеки към самотни заливи в подножието на скалите. Там се намираха истински малки оазиси с бели пясъци и кристално чисти води. Съжалих, че не предвидих да си взема бански, а намерихме божествено плажче, удобно настанено в симпатично заливче между скалите. Потопихме си краката до коленете и наблюдавахме вече почти залязващото слънце.

Каланките са бягство от реалността на шумния и мръсен град (какъвто за жалост е слънчевата и красива Марсилия) към един природен рай с тюркоазени води и скали в причудливи форми!

Всеки има нужда от едно малко бягство от реалността, а не винаги и не всеки има книга до себе си в този момент. Затова пък може пък да има каланки, знае ли човек.

До скоро, драги приключенци!