Как разноликата Белгия стана единна държава? Разказано на кратко от едно малко китно белгийско градче

През септември 2020г., макар и да беше едно от най-неподходящите времена за пътуване по света, аз се намирах в Белгия. Аз, номада, живеещият по пътищата и летищата студент, вечният Пантелей пътник и почти адаш на великоя откривател Фернандо Магелан (почти да се казва Фернандо Магдален) не мога да бъда спряна от това да се шматкам целно и безцелно из големия широк свят. В случая беше първото - няколко месеца по-рано бях приета в университета в Льовен да уча Социална и културна антропология. Това не свърши никак добре, но това е друга история, която сега няма да разказвам.

География на Белгия - низини и диги

Кралство Белгия е малка низинна страна в северозападна Европа с площ от около 30 хил. кв км. От географска, социологическа и културна гледна точка е братовчедка на Нидерландия и Люксембург, които освен това са и нейни съседи по граница. Освен тях Белгия граничи и с Германия и Франция. Белгия има излаз на море - бреговете й се мият от Северно море, а по тях има изградени диги, също както е и в Нидерландия, които предпазват от наводняване. Въпреки че винаги, когато чуя кралство, романтикът в мен си представя страна, сгушена сред високи планини и гъсти гори, тук случаят съвсем не е такъв. Поради низинния си релеф, Белгия не може да се похвали с разнообразна природа, нито с планини като средноевропейските страни. Все пак надморската височина нараства колкото повече пътуваме от северозапад на югоизток и достига пика си - скромните 694м са най-високата й точка.

Дори в рамките на град Льовен имаше канал с диги. В южната част на града се разполага историческа сграда - Абатство на 900 години, което е заобградено от красив парк с пътеки за разходка.

Езиците в Белгия - социокултурно съвместно съжителство

Да се разходим по централните части на град Льовен. На мегдана на този студентски град се преплитат различни съдби, езици и култури...

В Белгия има три официални езика - нидерландски, немски и френски. Има също така и три големи административни региони:

1. Валония, където се говори френски.
2. Фландрия, където се говори нидерландски с фламандски диалект.
3. Столичния регион Брюксел, където вървят и френски, и нидерландски.

Подочух от студенти, че ако заговориш продавачите в магазина на френски в Льовен, щели да те изритат. Това сигурно е силно преувеличено изказване, което обаче навярно енкапсулира опитите за съхраняване на културната идентичност сред белгийците. Льовен попада във Фландрия, където балгийските искат да отстояват позициите си и да не бъде бъркана тяхната идентичност с тази на валонците, които са франкофони.

За мен, като любител антрополог (а по онова време бях и студент в това направление) е много интересна цялата тази амалгама от езици, култури и етноси, която се разполага на една такава малка територия и от 1830г. съвсем уверено стои като развита, добре организирана държава. Как се създава такова устойчиво общество с добре изразена национална идентичност, на фона на цялата тази културна пъстрота?

История на Белгия - от Цезар до Леополд

Първо ще се заема с името на страната, което се споменава още по времето на Цезар (1в. пр. Хр.). Освен отличен пълководец, Цезар е бил и активен етнограф, тоест проучвал е, изследвал е и е записвал информация за живота и културите на народите, с които Римската империя е имала контакт. А за да си добър завоевател, нали трябва да познаваш врага си. През 1в. пр. Хр. Цезар се вълнува от завладяването на келтските племена в Галия - обширна територия в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн. В неговите “Записки за Галската война” (най-известното му съчинение, впрочем), той разказва, че Галия е била разделена на три области - Галия Белгика, Галия Келтика и Галия Аквитаника. В момента нас ни вълнува Галия Белгика. Хората, живеещи по тази територия, се наричали белги като все още не е ясно дали са с германски или келтски произход. Всъщност техните традиции и начин на живот са съвсем различни от тези на заобикалящите ги германски и келтски племена, което всъщност провокира интереса на Цезар.

Римляните държат под контрола си териториите на цяла Галия чак до 486г., когато франките от Меровингската династия завладяват региона. Територията на Белгия остава в ръцете на франките като преминава и през Каролингската династия на Карл Велики.

През Средновековието, типично по европейски, малки феодални държавици се разпростират из континента. Така от 866г. до 1795г. съществува Графство Фландрия. През 15в. тук Хабсбургите пускат пипалата си като спечелват наследствност над региона чрез брак. През 16в. испанският крал Филип II печели надмощие над региона и така се създава провинцията Испанска Нидерландия (днешните Нидерландия, Белгия и Люксембург), която през 1714г. се дава на Хабсбугите и се превръща в Австрийска Нидерландия.

Решителен момент за обособяването на днешна Белгия като държава е края на Наполеоновите войни в началото на 19в. Тогава Европа доста променя облика си. Една от промените настава, когато през 1815г. Австрийска Нидерландия се добавя в състава на новосформирана държава Обединено кралство Нидерландия. Нейният крал Уилиям I обаче бил протестант и не се интересувал особено от католиците в юга на кралството, тоест на териториите на днешна Белгия. Всъщност той дори използвал индустриализираната им икономика, за да развива севера - същинска Нидерландия. Избухват бунтове, които той се опитва да потуши с помощта на Великите сили. От своя страна те взели решение за създаването на нова държава, чиято независимост признали на 4 октомври 1830г. Условието за съществуаенто й било да е монархия, защото по онова време републиканството не било много, много на мода. За крал на новото кралство Белгия се обявява Леополд I - немскоговорящ протестант от рода Сакс-Кобург и Гота и от семейство на херцози. Баща му е дядо на английската кралица Виктория.

Белгия - единство в многообразието

В Белгия е така наречената “столица на Европейския съюз”, а именно Брюксел. Освен, че е на ключово място между водещи в икономическо отношение страни като Германия и Франция и е една от шестте основателки на Европейския съюз, тя е и седалище на важни административни и институционални учреждения за Съюза - Европейската Комисия (изпълнителен орган), Съветът на Европейския съюз (орган за управление), второ седалище на Европейския парламент (законодалтелната власт, чието първо седалище е в Страсбург) и Европейския съвет (съставен от ръководители на правителствата на страните членки). Всички знаем, че мотото на Европейския съюз е “Единство в многообразието”. Коя страна по-добре може да представи това мото, демонстирайки сама по себе си това мото в действие, ако не пъстрата Белгия с нейните разнообразни култури и езици?

Все пак двата основни региона в Белгия не съжителстват без размирици. Още от създаването на страната френскоговорящото население на Валония се опитвало да причини настиск на северняците от Фландрия да изоставят нидерландския и да проговорят френски. През последните години съществуват движения за независимост, както във Фландрия, така и във Валония. Има и такива, които се борят за присъединяване на Валония към Франция, а на Фландрия към Нидерландия. Движенията се коренят в подкрепата и идентифицирането на хората с културата съответно на Нидерландия или на Франция. В допълнение към лингвистичните и културните разлики, икономическите неравенства също изострят ситуацията. От една страна жителите на Фландрия считат, че регионът дава повече на белгийската икономика от колкото получава, а от друга валонците чувстват, че не получават достатъчно ресурси и поле за изява, за да допринесат повече. Въпреки тези движения, мнозинството белгийци настояват да останат част от единна Белгия. Правителството от своя страна подпомага двата региона като дава повече автономност по отношение на езика и културата им.