Местата, където прекарвах време, докато учих в Лион

Лион е град, който се намира в югоизточна Франция и е трети по население в страната. Като цетър на висшето образование и изследователската дейност, Лион подслонява над 130 000 студенти всяка година без да броим интернационалните и тези дошли на обмен от други държави! Едно време аз бях една от тях. Едно време и аз живях студентски живот във Франция. Той е динамичен, не особено евтин, с вкус на пресни кроасани в добрите дни и с мирис на мухлясало синьо сирене в лошите и включва ожесточена борба с тамошната бюрокрация.

Les Quais - любовта между Рона и Сона

Les quais се произнася “Ле Ке” на български и означава “присатан, док, пристанище”. През Лион минават две големи реки - Рона и Сона. За тях ще разкажа по-подробно след малко. Двете реки имат различен вид пристани. Ле Ке на Рона са добре поддържано място за социализация и тъй като са широки и просторни предразполагат дълги крайречни разходки. От друга страна, Ле Ке на Сона са малко по-тесни и в непосредствена близост до улицата, което ги прави не толкова удобни за седянки, но пък ти дават възможност да се насладиш на красива гледка към Стария Лион, карайки велосипед по уличките край реката. Ле Ке са място за младите хора, които и денем, и нощем са заседнали на по бира и приказка край реката. Различни групички се разполагат на различните стъпала и нива на кея. Вечер те са добре осветени и е почти невъзможно да си намериш свободно място, особено ако е топъл месецът.

Конфлуанс - сливането на реките

Както вече споменах през Лион текат две големи реки. Рона води началото си от Ронския ледник в Урийските Алпи, Швейцария. След това се влива в Женевското езеро и течейки в посока запад, минава границата с Франция и достига до град Лион. Това е една бърза, стремителна и буйна река. Рона на френски звучи като “Рон” и често бива представяна от франзуците като здрав, своенравен мъж чрез различни скулптури и паметници, най-вече в Лион. До него не рядко стои женсветн образ, който пък е олицетворението на река Сона. Тя носи името на келтската речна богиня Сукона. Река Сона е по-тиха и спокойна река, която извира от южната част на Лотарингското плато, на север от Лион. В центъра на град Лион Сона се влива в Рона като неин десен приток. Рона продължава своя път в посока юг, за да се влее в Средиземно море. Мястото на вливането на Сона в Рона е познато сред лионците като Confluence (Конфлуанс) и точно там се намира Musée des Confluences (Музеят Конфлуанс), помещаващ различни природонаучни и етнографски експозиции. Архитектурният стил, в който тази сграда е построена, се нарича деконструктивизъм, а самата форма на сградата напомня плаващ кристализирал облак от стомана и стъкло.

Presqu'île - централните улици на “полуострова” на Лион

Тъй като Рона и Сона успоредно една на друга прекосяват Лион, но в южната му част се събират, създавайки формата на двузъба вилица, погледнат от високо центърът на града прилича на обособен полуостров между двете реки. Това пространство между успоредно течащите реки и преди тяхното сливане се нарича Presqu'île (буквално преведено е “почти остров”, но означава “полуостров”). Вървейки по тези централни улици се натъквате на големият площад Bellecour - “Белкур”, вървите по тесни еднопочочни улички и откривате фонтани, малки площадчета и градинки или пък поемате по дълги търговски улици с шикозни магазини, достигате площадът пред Hôtel de Ville - сградата на общината и непосредствено до нея на същия площад - Musée des Beaux-Arts - Музеят на изящните изкуства.

Площад Bellecour - сърцето на града

В сърцето на самия псевдо полуостров Преск'ил се намира и големият площад големият площад Bellecour - “Белкур”. Със своите 62 000 кв. метра е един от най-големите площади в Европа. В центъра му е разположена конна статуя на Краля Слънце - Луи XIV. През зимата там се извисява 60-метрово виенско колело, от върха на което се разкрива 360-градусова панорамна гледка не само към площада, но и към центъра на града. Това е място, където сe правят трансфери между автобусите и метрото, срещат се хора, събират се туристи и изобщо е отправна точка на самия град. Това означава, че от това място се измерват всички разтояния до други точки - нарича се още и нулев километър.

Старият Лион - средновековно-ренесансов квартал

Както всеки по-голям и културно развит град, Лион има добре запазен стар град със собствена атмосфера и чар. Това място със средновековно-ренесансова архитектура се намира на десния бряг на река Сона в подножието на хълма Фурвиер. Тук можете да се изгубите сред 500-те ренесансови постройки, които се намират на територията на старинното кварталче, да пийнете някое добро френско вино, да хапнете традиционна лионска кухня в тукашните ресторанти, наречени бушони (“bouchon”) или да минете напряко през някой от пасажите трабули (“traboules”) и да се озовете две улици по-нагоре или по-надолу. Аз така и не опитах от лионската кухня, защото не е много добронамерена към вегетарианци, но и не ми се струва кой знае колко апетитна. Интересни са трабулите, тъй като представляват тайни тунели по приземните етажи на сградите, минаващи през вътрешни и закрити дворове, които едно време са били използвани от търговците, за да пренасят стоката си. Чрез тези пасажи те бързо са успявали да пренесат продуктите от реката до домовете и работилниците си, като най-вече става дума за търговци на коприна и текстил. Тук се намира и Лионската катедрала, която е в готически стил. Старият град е чудесно място, където може да усетиш френска атмосфера и да се пренесеш няколко века назад сред павирани улички и уютни ресторантчета.

Базиликата Фурвиер - панорамна гледка към града

От Стария град Лион хващаме влакчето фуникулер и се изкачваме до единия от хълмовете на Лион - Фурвиер. От там на главна позиция като ангел пазител на град Лион, подобно на Сакре Кьор в Париж, наблюдава базиликата Фурвиер, посветена на Дева Мария. Построена е през 1872-1896 с частни средства в стиловете романеск, византийски и два готически стила, които не са били особено популярни по онова време. Вътрешността й е истинска наслада за очите, тъй като декорацията включва различни религиозни скулптури и разноцветни мозайки. От това място се разкрива и чудесна панорамна гледка към целия град Лион, като пластовете на града се разполагат успоредно един след друг. Първо в подножието на хълма виждаме Стария Лион, следва река Сона, която е между него и полуостровчето Преск'ил, от което, ако е зима, се откроява виенското колело, след това река Рона остава скрита измежду сградите, а най-накарая виждаме в равнината да се простива модерната част на Лион с двете си най-високи офис сгради Пар-Дю (“Part-Dieu”) и Инсити (“Incity”).

Лион беше цяла една епоха от живота ми, която няма аналог. Едва ли щях да оценя този град по такъв начин, ако не бях свързана с него цели 5 месеца, ако не сновях из улиците му сама и с приятели, ако не бързах за поредния трамвай, метро, ако не наблюдавах живота на местните жители, съзнавайки, че скоро ще свърши. Никога не можеш да преживееш едно място за ден или два, трябват повече, месеци, години дори. И това, което го прави красиво и специално не са забележителностите или главните лъскави улици, а онези моменти, в които ставаш част от света на местните и онези навици, които изграждаш за себе си докато си там. Магазинчето на ъгъла. Площадът, където чакаш приятел. Закусвалнята, от която си взимаш кроасан на път за университета. Онова заведение, където за първи път се напи с мексиканци, които до преди час не познаваше и останахте приятели до живот.

До скоро, драги приключенци!

Източници:

• Wikipedia