Мулан (1998) и Мулан (2020) - Как се сравняват анимацията и игралния филм?

Ние, запалените почитатели на анимациония свят и герои на Дисни, още от дете та до ден днешен си фантазираме какво ли би било да направят от любимите ни детски филмчета истински филми с реални хора в реалния свят. И когато 20-ина години по-късно Дисни се заема сериозно със задачата да осъществи отдавна очакваните от феновете проекти, а именно да прехвърли анимационните си творения в света на действителността, резултатът е меко казано разочароващ…

“Я виж ти… Какви красиви цветове има тази година… Гледай! Този закъснява! Обзалагам се, че когато разцъфне, ще е най-красивият от всички.”

Много пъти съм гледала това филмче като дете и ми беше любимото. Освен това Мулан ми беше и любимата Дисни принцеса (макар че дефакто не е принцеса). Знаех го наизуст и говорех на всичките си приятели за него и за смелата Мулан. Когато си обикновено дете, едно анимационно филмче като това може да има голям ефект върху теб и мисленето ти. В началото на анимацията виждаме една енергична и ведра девойка, на име Мулан, от която семейството и обществото очаква да “донесе чест на семейството си” като се омъжи и задоми. Това е характерно за китайското общество, тъй като то е от колективен тип и по традиция децата рядко имат право на собствен избор за живота си. От тях се очаква да се подчиняват на волята на родителите си, да помагат на семейството си, а когато те самите станат възрастни, да очакват същото от своите деца. Когато осакатеният от предишна война баща на Мулан получава призовка да се включи в идващата война срещу хуните, Мулан за съвсем кракто размишлява и стига до решението, че ще се престори на син и ще заеме мястото на баща си в армията, за да го спаси от сигурна смърт. Благородна постъпка.

Мулан преминава през много трудности, опитвайки се да се слее с мъжете във военния лагер, които обаче са представени комично в стила на една Дисни анимация. Мулан трябва да се научи да се държи като мъж, да прикрива женственото у себе си, да бъде силна и издръжлива за военните упражнения. Тези изпитания преминават леко с помощта на доверения й кон, малко късметлийско щурче и остроумен мини дракон на име Мушу, който духовете-предци й изпращат, за да й помогне, след като разбират за нейния подвиг.

Ключово за персонажа на Мулан е, че тя е объркана и неуверена в това, което е. Тя добре знае, че родителите й и традицията изискват да изпълни дълга си като стане нечия почтена съпруга, но усеща, че не може да понесе всички изисквания, които й налага традиционния обществен етикет. В момента, в който тя поема ролята на баща си като войник в армията, разбираме, че е надарена със смелост и жертвоготовност, които ще я отведат далеч по-напред от това просто да се задоми. У Мулан има вътрешен конфликт и това ни е толкова силно демонстрирано чрез веселите песнички във филмчето, че няма как и за момент да се усъмним, че на тази героиня й предстои велико приключение към това да открие самата себе си. Една от тези песни е “Reflection” (“Отражение”), в чийто текст е представен дисонанса между въприятията на Мулан за себе си и начинът, по който я възприема света.

В крайна сметка тя успява да “донесе чест на семейството си”, но не като се омъжи, а като избави цял Китай от хунското нашествие, като спаси императора и като спечели уважението на всички войници и дори сърцето на главния генерал. Мулан постига всичко това благодарение на своите качества, които са загатнати в началото на филма, но които в последствие развива с труд и упоритост - ум, интелект, издръжливост, сила, борбеност.

За игралния филм от 2020г., адаптиран по анимацията, не мога да кажа много хубави неща. Истината е, че той добре се справя с естетиката - илюстрира ни един пъстър и автентичен свят, невероятни костюми на героите, страхотни ефекти, невиждани досега цветове. Допадна ми и как Liu Yifei (Мулан) играеше ролята си. До тук добре, но освен да набляга на външността си, този филм ще успее ли да затвърди идеята, която показва, с дълбочина и чувственост? Сега ще ви кажа какво имам предвид.

Не се оптивам да звуча като изтъкнат филмов критик и ще разбера всички онези, които са харесали игралния филм “Мулан”, особено ако преди това не са гледали анимацията. Все пак препоръчвам да изгледат и анимацията, за да направят съпоставка и да имат база за сравенение.

Всичко, което Мулан е в тази версия на историята, е момиче с много високи нива на енергията чи в себе си. Според древните китайски философи Чи или ци е енергията, която присъства навсякъде във Вселената. Нещо като живителна сила, нещо като физични закони, нещо като Силата в “Междузвездни войни”. Няма да се впускам в подробности тук. Мулан вече знае коя е - тя е силна, умела, сръчна, притежава невиждана у никой войн свърхестествена сила и това ни е натрапено още в началото на филма. И тук започвам да се чудя - какво ще й се опре на тази дама, което да й създаде повод за развитие и излизане от рамката?

Ами всъщност нищо. Тя с лекота взема мястото на баща си, като дори не ни е показана епичната сцена от анимационния филм, където Мулан реже косата си и облича военните дрехи на баща си, където поглежда с тъга към спящите си родители и напуска дома. Това е силен момент, защото символизира прекаратяването на връзката й със себе си и началото на една нова идентичност. В игралния филм това не беше показано, може би защото за Мулан от 2020-та нищо не е пречка и няма какво да я сломи. Нито физически, нито психически. С лекота успява да натупа всички останали мъже войници от ден първи. С лекота преминава през всички препятствия. С лекота й се разминават удари с мечове и хвърчащи стрели. През цялото време не се тревожех за нея нито за миг, защото знаех, че ще се справи - няма какво да й се опре. Това пречи на зрителя да развие връзка с персонажа, защото не вижда никакви негови слаби страни и пороци. Като говорим за персонажи - нямаше истории и развитие за останалите персонажи в този филм. Те бяха там само, за да бъдат спасявани от Мулан или за да изглеждат като пълни загубеняци с непохватността си. А къде изобщо беше драконът Мушу? Всички обичат Мушу! Питайте всеки фен на Дисни. (Озвучава го Еди Мърфи, как да не го обичаш Мушу). Вместо Мушу имахме някакъв анимиран феникс, който се появяваше в небето от време на време и в крайна сметка не разбрах каква беше целта му нито като герой, нито като символ.

Мулан от 2020-та с лекота и гордост разкрива на цялата армия, че е жена и продължава да води умело битката с врага. За сравнение - Мулан от 1998 беше разкрита, защото беше ранена в битката и трябваше да третират раната на корема й. Тук не преживяхме срама и неудобството, не почувствахме самота и предателство, както в анимацията, когато всички я изоставиха сама в снежната планина. В игралния филм Мулан просто развя дългите си коси и продължи напред в битката. Нищо не може да я спре. Нейната завършеност от ден първи до края на филма я прави почти перфектна и по този начин човек, с който не можем да се асоциираме, защото сме просто хора с пороци и трески за дялане. Докато Мулан от 1998 търси отговор на въпроса коя е и какво да направи, за да излезе истинската й личност наяве, Мулан от 2020 много добре знае коя е и какво трябва да прави. Единствената пречка е, че нейното чи е прекалено силно и това не е присъщо за жена, а за войн. Когато единственият ти проблем е, че си прекалено силен, може би трябва просто да се научиш да се контролираш. Всъщност самоовладяването би бил добър път, който да извърви, вместо да продължава на натрапва на всички колко непобедима е.

С това Мулан от 1998 е по-симпатичен персонаж от Мулан от 2020 - тя е несръчна и неуверена в началото и силна и издъжлива в края. Претърпя цялостна промяна на характера и личността - герой с недостатъци и път за извървяване, от какъвто имаме нужда да се поучим, за да вложим това и в нашия живот. Красив филм, наистина. Прекрасни цветове, великолепни пейзажи. Но ако вкарат малко вътрешна драма в главния герой и някоя друга сантиментална сцена, няма да им се разсърдя.

Легендата за Хуа Мулан

Всъщност и двата филма са базирани на китайската легенда за Хуа Мулан от 4-6в. сл. Хр. - “Баладата за Мулан”. Името “Мулан” означава “магнолия”. Споед легендата Мулан заема мястото на баща си в битката между Китай и номадските племена, идващи от север. Поканена е от императора да служи в неговия двор, но решава да се прибере при семейството си в своя град, където разкрива, че е жена. Все още има дебати дали Мулан е исторически или легендарен персонаж, но по-скоро учените смятат, че това е измислен герой.