Според законите на еволюцията оцеляват само най-силните. Това навярно е единственото сигурно нещо. В днешно време само един единствен човешки вид господства по целия свят. Преди хиляди години, обаче, наши предшественици и родственици са кръстосвали земите и са се кръстосвали помежду си. И докато в различни райони на Азия предимно отделени и независимо един от живеят представители на рода Homo, като например Homo floresiensis, Денисовския човек, някои наследници на Homo erectus, в един момент в Европа има два вида, които споделят територия — Homo sapiens и неандерталецът.

Но как, кога и защо хомо сапиенс, нашият пряк предшественик, успява да си извоюва първото място? Кои са неговите предимства пред неандерталците?

Неандерталците — погрешно разбрани

Първите находки на този човешки вид са открити август 1856г. в една пещера в долината Неандер край немския град Дюселдорф от работници, добиващи варовик. Обикновено неандерталците се свързват със стереотипа на тромави умствено неразвити човекоподобни. Това разбиране за тях навярно се крепи на базата на погрешни заключения, последвали от големината и формите на костите им, открити тогава - дебели надочни дъги и масивни кости от крайници.

Неандерталците се появяват в най-характерната си форма преди около 100 хиляди години в праисторическия период, наречен Среден палеолит. Предшестват ги човекоподобни с един или няколко неандерталски белега. Окончателното им обособяване като вид обаче се определя именно преди около 100 000 години.

Първата среща на неандерталците с хомо сапиенс

Времето е преди близо 45 хиляди години, мястото на действие е европейският континент. Сцената се разиграва между неандерталците и Homo sapiens. Някъде по това време Homo sapiens е мигрирал от Африка и пристига в Европа. Там обаче не заварва пустош, а отдавна вече обитавани и проучени от неандерталците земи.

Около преди 41–48 хиляди години двата вида обитават една и съща територия — Европа. За това свидетелстват скелети на неандерталци и хомо сапиенс, открити в райони със студен климат като например Великобритания. За да си представим пейзажа, ще кажа, че двата вида са живели през Ледниковата епоха редом с мамутите.

Много учени изказват предположения, че те са се съревновавали за територия и ресурси. Други считат, че са съжителствали кротко и спокойно. Според Жан-Жак Юблен, професор-палеонтолог от института Макс-Планк, от оляма част от тях вероятно са живели без да се засичат с противоположния вид и то не случайно, а съвсем преднамерено. Той сочи, че последните изследвания на доминиращите през палеолита общества на ловци и събирачи не са били особено миролюбиви.

Оспорвана борба за оцеляване

Какви са били предимствата и недостатъците на двата вида в тази неблагоприятна сурова климатична обстановка?

Ще разгледаме няколко културни, технологични и физиологични компонента, в които единият вид е специализирал, а другият изостава: прехрана, облекло, владеене на огъня.

Неандерталци

Хомо сапиенс

Успехът на хомо сапиенс

От възможността за абстрактно мислене следва и бум в развитието на социалната структура и прото обществото на хомо сапиенс. Чрез своето абстрактно мислене хомо сапиенс развили и интерес към себеизразяване — украсявали с рисунки обитаваните от тях пещери и произведените от кости на животни сечива. Създавали украшения за тяло, които навярно са били първата форма на самоидентификация и групова принадлежност. Чрез характерните накити от мъниста по тялот си те можели да покажат кои са и от коя група идват, това е началото и на разделението на човешките групи по етноси на по-късен етап в историята.

Залезът на неандерталските популации

Неандерталците имали по-голям обем на мозъка и по-развит тилен лоб. Тази част на мозъка отговаря за обработката на визуалната информация и следователно са имали по-добро зрение, включително и при оскъдна светлина. За сметка на това пък, не развиват абстрактно мислене и не приобщават в групите си различните индивиди. Затова били прекалено еднакви и не успели да развият разнообразни механизми за адаптация в генома си. Не са имали и физиологична възможност за възпроизвеждане на богата и разнообразна палитра от звуци. Смята се, че липсата на разнообразни гени сред неандерталците, от което следва и по-малката възможност за приспособяване към различни среди, е една от причините за тяхното постепенно изчезване и отдаване на щафетата на хомо сапиенс.

Хомо сапиенс и неандерталците съжителстват около 8–10 хиляди години, преди неандерталците да започнат да изчезват, претопявайки се сред хомо сапиенс. Безспорно броят им е намалял и поради невъзможност да се адаптират и да оцелеят в тези климатични условия, в които хомо сапиенс е имал неоспоримо предимство. Все пак те са днес сред нас и в нас. Можели са свободно да се кръстосват с хомо сапиенс и да имат нестерилни потомци. При анализ на кости на неандерталци се вижда, че в ДНК на всички хора, които нямат предци от Африка, се открива 2.5% сходство с ДНК на неандерталците.

Все още не се знае дали по всички места, обитавани от неандерталци, причината за тяхното изчезване е една и съща. Все пак последното открито до сега обиталище на неандерталци е пещерата Горъмс, Гибралтар. Открити са върхове за копия и стъргалки, както и огнища. След радиовъглеродно датиране става ясно, че са от преди 28 000 години.

Източници:

• Knowledge, ноември 2011, брой 23 — “Homo Victrix”
• Космос, 2020, брой 5 — “Хомо сапиенс vs. Неандерталците: 9 разлики за победата”
• National Geographic, октомври 2008 — “Последните неандерталци”