Приказката за Синьото и Зеленото езеро от Азорските острови

Къде се намира това приказно място?

Сети Сидадиш е малко градче в западната част на о. Сао Мигел, най-големият от Азорските острови. Населението му е около 1000 души и се намира в непосредствена близост до две езера - Синьото езеро и Зеленото езеро (Lagoa Azul и Lagoa Verde). Тук може би е добре да спомена, че Азорските острови са с вулканичен произход, тоест образувани в незапомнени времена в резултат от подводни изриграния на вулкан. В този ред на мисли ще изясня и че, езерата са кратерни, тоест намират се в кратер на вулкан.

Приключението до Сети Сидадиш

Може да се каже, че еднодневната екскурзия, която си спретнахме до Сети Сидадиш, беше последната ни на острова. Иронично е, защото повечето хора, посещаващи остров Сао Мигел, бързо се отправят към това място, за зърнат същата гледка, която са виждали в интернет или в някоя туристическа брошура, която местен им е подал в столицата. При нас се получи обратното - оставихме го за най-накрая. Една от причините беше, че почти постоянно валеше. По моя преценка някъде около 80-90% от 30-те дни, които прекарахме там бяха дъждовни. В крайна сметка, принудени от изтичащото време, организирахме екскурзията и няма да познаете каква изненада ни завари, когато стигнахме на мястото, от където се открива прословутата гледка.

На път за Сети Сидадиш се озовахме в автобус пълен с туристи, всички отиващи, за да посетят това магическо място. След около 40 минути път от столицата на острова Понта Делгада, пристигнахме в Сети Сидадиш. Решихме да отидем да видим езерата отблизо и да обходим районът. Лутахме се на малкото плажче край езерата, навлязохме в близката гора по една приказна пътечка, тъпчехме нападалите и влажни от изминал дъжд листа на тропически растени. След известно време излязохме от гората пак на езерото и след като ме подгониха цял род патици, мислейки си, че им нося храна, решихме да най-накрая да хванем пътя за прословутата гледка от брошурите. Но нека преди това разкажа една чувствена история.

Приказка за синьото и зеленото езеро

Името Сете Сидадиш на португалски (Sete Cidades) означава "седем града". Легендата за произхода на това име гласи, разбира се, че имало едно време в едно кралство принцеса с невиждана красота. Кралството на Седемте града се наричало то и с него по прекрасност можела да си съперничи само неговата принцеса, която освен това била надарена с любознателност. Един ден, по време на една от нейните разходки из природата, срещнала овчар, който свирел на флейта. Той бил запленен от принцесата, а тя от мелодията му. И така продължение на дни се срещали те на същото място. Както всички се досещата, любовта им била невъзможна и отричана от краля. Когато те се срещнали за последен път, сърцата им били обзети от сърцераздирателна мелодия. Принцесата заплакала и от сълзите й се заформило синьо езеро, а от сълзите на овчаря се образувало съседното езеро в зелено. От тази загадъчна и меланхолична история се родила легендата за Синьото и Зеленото езеро.

Ефектът на островния климат

Навигацията ни упътваше през някакви извънградски пътища и пътеки, които се изкачваха все по-нагоре и по-нагоре. Настилката беше от груби камъни в различни размери и това никак не ми се отрази добре, тъй като подметките на обувките ми бяха тънки като блат за италианска пица. След близо час, а може би и повече, изкачване в гората на следвалежна хладнина, от която ти е студено но същевременно се потиш и задушаваш в дрехите си, заради високата влажност, най-сетне измежду плътните листа на тропическите растения зърнахме езерата от високо. Не се тревожете, няма да забравя да спомена и изненадата, която ни очакваше горе. Както вече споменах, много дъжд ни валя през този един месец. Но черешката на тортата беше, че когато най-после се добрахме до най-известната и живописна гледка на Азорските острови, насладата не продължи повече от броени минути. Не, не ни заваля дъжд, а гъста мъгла се спусна от по-високото и обви езерото като пелена. За втори път ми се случва да бия толкова път, за да видя легендарно място и да мъгла да се изправи на пътя ми. (Първият път беше при моста Голдън Фейт във Сан Франциско, но там не го зърнах въобще дори и за миг).

Долу встрани от двете езера се виждаше и самото градче Сете Сидадиш. Кой знае, може пък и да е някой от седемте града на легендарното кралство...

Това е приказката за Зеленото и Синьото езеро. Такова беше и времето през почти цялата ни визита. Е, имаше накрая 4-5 дни, през които беше слънчево. Тогава отидохме да се изкъпем в океана - Атлантика, и водата беше ледена. Ама нищо, нали изгоряхме на куче след това. Важното е да има баланс в цялата работа.

До скоро, приключенци!