Таралежи, мрамори и чупене на чинии - спомени от остров Тасос

Местоположение и природа на остров Тасос

Тасос се намира в Егейско море или както бабите предпочитат да го наричат - Бяло море, което някак си ме обърква, защото чуя ли Бяло море веднага си представям едно от моретата на север от Русия в Северния ледовит океан. Бях в географска паралелка в гимназията, държа на наименованията на природните обекти, какво да направя… С площ от 380 кв.км и население от около 13 хил. души Тасос е дванадесетия най-голям остров в Гърция. Колко точно острова има Гърция на своята територия - някъде между 1200 и 6000. Това не дава много яснота по въпроса, но цифрата варира според това колко е минималната площ, за да се даде статут “остров”, иначе вероятно си остава просто скала в морето.

Пътят от България до Тасос не е никак дълъг, особено за живеещите в южните части на страната. Излиза така, че да “отскочиш” до Тасос за почивка е много по-близо, от колкото да биеш път до българското Черноморие. Според мен досегът с чистите плажове и близостта на острова както по местоположение, така и по култура го правят любима дестинация на българите, а и както се убедих, сред северните ни съседи - румънците. Тасос печели с малки семейни хотели, симпатични вилички в маслинови градини, малки естествени заливчета с плитки плажове, разположени точно до горички с дъ-ъ-ълги плажни ивици. Липсват високи хотели, които се надпреварват един с друг по ексцентричност, както при нас - нещо, което винаги ми е тежало, когато си помечтая за див плаж.

До Тасос се стига чрез ферибот от континентална Гърция през селцето Керамоти или град Кавала. Ние се придвижихме с ферибота от Керамоти до главния град на Тасос - Лименас (или още Тасос) като снимки от пътуването може да видите по-горе - вляво е плаж край Керамоти, а вдясно гледка от ферибота към Лименас. Погледнат от ферибота острова изглежда тъмно и матово зелен, тъй като 80% от територията му е покрита с гори от средиземноморски видове борове, ели, чинари, a склоновете - кипариси и маслинови дръвчета.

Спомени от Тасос

През цялата седмица, която прекарах на острова, ми се случваха какви ли не неща...

Дядо Тасос на остров Тасос

Ние бяхме отседнали в една къща за гости, която всъщност беше цял комплекс - няколко къщички в един двор. Домакинът, дядо Тасос - не съм го кръстила така аз, това било съкратено от Анастасос, живееше някъде в задния двор. От време на време се появяваше и в нашето пространство да си върши някаква работа, но като завиеше зад ъгъла на една от постройките вече никой не знаеше къде е отишъл. Там не ходехме ние, имахме си наше си местенце. Пред всяка външна врата към двора имаше маса със столове. Градината не беше голяма, но пък беше засята с тревичка и красиви субтропически растения. На тръгване дядо Тасос ни даде растения, които да си посеем у дома. В двора се подвизаваха и три котки, които кръстих Тигър, Черньо и Амига. Извън двора пък навсякъде имаше маслинови дръвчета - цяла гора-градина.

Флора и фауна

Ние си бяхме насред маслинова градина. Наоколо имаше и други къщички и вилички и не е като да бяхме забравени от цивилизацията - имаше главен оживен път на 5 минути от нас. Но от всякъде ни заобикаляха вековни маслинови дървета, които напояваха със специална система.

Именно продуктите на тези дръвчета - маслината и зехтина - се добиват най-много на острова, наред с меда и виното. Производството на мед, пчелен восък и развъждането на пчели са с дълбоки корени като хората се захващат с тази трудоемка задача още през Неолита (преди 5-10 хил. год.).

Животинки имаше навсякъде: котки влизаха в двора, кокошки, кози и пуйки, по цял ден скитосваха из граднините с маслини, срещнах дори и прегракнало магаре на връщане от плажа.

На лов за таралежи и светулки

Надвечер между дърветата почваха да щъкат таралежи. Излизахме няколко и се състезавахме кой ще забележи повече таралежи. Край канала и едно малко блатце пък кръжаха светулки. Създаваха истинска лятна вечерна магия.

Плаж всеки ден

В Тасос едва ли има къде да останеш, където да не си близо до плажа. Може би някъде в планинските местности, но пък кой ти остава там? Народът и животът е в крайморските градчета. Но предвид, малката площ на острова, където и да се намира човек, пътят до плажа е не по-дълъг от 15 минути с кола. Дължината на бреговата му ивица пък е 100 км, което прави обикалянето на целия остров за един ден напълно постижимо. С това начинание не се заехме, макар че звучи като доста добро приключение.

Плажът беше на 5 минути пешеходно разстояние от къщата през маслиновите градини. А плажовете в Тасос са си съвсем диви. Вярно, оживени, но незастроени и с естествена растителност и дървета. Можеше спокойно да си разгънеш хавлията по някоя маслина или иглолистно дърво на сянка и да наблюдаваш отсрещния бряг - континентална Гърция. А ако си вечерно време на плажа и гледаш към отрещния бряг, забелязваш светлините на Кавала.

Мраморният плаж

Като стана дума за плаж - най-популярно място в Тасос изглежда е Мраморният плаж. Мраморът е природна даденост, от която хората се възползват от векове. Мраморният плаж се намира на източната страна на острова в близост до мраморни кариери. Пясъкът там е съвсем бял, бял като сняг, в резултат на което водите край брега изглеждат тюркоазено сини. Отчетохме се и там, но аз го бележа като туристически капан. Безспорно е красиво и уникално по рода си място, но струваше ли си толкова път по завоите из хълмовете и да се прашим край мраморните кариери, за да стигнем едно невероятно миниатюрно спрямо репутацията си заливченце, на което се бяха наредили като риби в консерва по шезлонзите не-знам-си-колко стотин хора и се чекнеха в странни позиции, за да се снимат с тази невероятна природна красота, която с присъствието си всъщност опорочаваха? Звуча по-разочарована от колкото всъщност бях, но моят съвет е или да пропуснете това място, ако сте в Тасос или да проучите кога го посещават най-малък брой хора. В най-добрият случай ще си направите снимка на някоя едва достижима скала (защото другите са превзети вече), където в кадъра ви на заден план ще се появят 5 деца ровещи в пясъка, поне една мадама, която се снима за инстаграма и минимум трима минувачи, които и те са в търсене на място, където да застанат за снимка.

Да стигнеш пеш до съседния град

Една сутрин пък се заловихме да вървим пеша по плажната ивица, докато не стигнем градчето, което се виждаше от далеч. Не отне повече от час и нещо, но акцентът на тази сутрешна разходка не беше дестинацията, а истинската жива морска звездичка, която видяхме на плажа. По някакъв странен начин се премяташе от краче на краче и правеше нещо като цигански колелета. Странна форма на живот е това морската звезда...

Култура и история

Не бива да пропускам, че се постарах да се информирам и за историята и културата на острова. Посетихме археологичекия музей, както и етнографския в китното селце, запазило своят автентичен дух и чар Теологос. То е сгушено сред планините на Тасос. Трудно е човек да не се почувства като у дома си, разглежайки бита на тасосците от минали и по-миналия век.

За история на остров Тасос виж статията 👇

Всичко, което научихме за Тасос от Археологическия музей на острова

В главния град Лименас има страхотен Арехеологически музей с богата и добре представена експозиция, където прекарахме няколко часа и определено научихме интересни неща за острова. Нека ги открием заедно!

Светът според МагиМаги от страната на чудесата

Чупене на чинии

Една вечер пък, докато се разхождахме из селцето, в което бяхме останали, се натъкнахме на традиционен гръцки купон в механа на открито. Просто се присъединихме към вече съществуваща малка тълпа на тротоара пред ресторанта, която в захлас наблюдаваше какво се случваше вътре. Жена танцуваше в центъра на кръг от огън по средата на помещението. До тук, извън контекста на времето и пространството, човек може да си помисли, че се изпълнява някакъв древногръцки мистичен ритуал. Само че около нея хората обикаляха във формация на несмиетрично и несинхронизирано хоро, където всички явно бяха пияни и нямаше двама човека, които да играят в ритъм, камо ли с едни и същи стъпки. На няколко пъти обстановката рязко се променяше - сменяше се музиката, играха се различни танци, хора ставаха и сядаха, разменяха се. По едно време нещата рязко ескалираха. Някой счупи чиния... Започва се. Прословутото гръцко чупене на чинии и аз щях да го видя с очите си. Нямаше как да спре до тук. Същата съдба ги сполетя още няколко десетки чинии. Хвърляха се по пода наляво-надясно сякаш, че растяха по дърветата. И докато следяхме траекториите на полетите на осъдените на ритуална смърт чинии, на заден план мацка и нейния кавалер се бяха покатерили на маса и развяваха баджаци все едно са в дискотека в Студентски град.

Всъщност чупенето на чинии е сравнително съвременна традиция. Смята се, че по този начин се гонят злите духове и привличат късмет. Ние, балканците, обичаме да "сплашваме" злите духове като вдигаме шум и врява. Предполагам, че и заради това се качват на масата да танцуват хората по купони - да си знаят духовете, я! Понеже Балканите се обитават от твърде много демони, зли духове и караконджули, та се налага редовно да се спретва по някой-друг по-шумничък купон. Излиза, че чупенето на чинии и балканската банкетна култура са много добра превенция срещу лоши духове, та то си е цял начин на мислене и схващане на света.