“Вечната Аделайн”: Искаме ли да сме безсмъртни?

Кой ли не иска да живее завинаги? Сякаш животът е неизчерпаем източник на енергия, от който искаме да грабим с пълни шепи. Но всъщност има ли смисъл да оставаме същите, когато всичко покрай нас се променя? Един от любимите ми филми изследва точно този въпрос.

“Да имаме бъдеще заедно, да остареем заедно. Без това любовта е… просто страдание.”

В началото главната героиня, изиграна от актрисата Блейк Лайвли, ни въвлича в историята си, гледайки прожектиран филм за събитията от живота си. От различните кадри и всевиждащия разказвач разбираме, че е тя родена в навечерието на Нова година през 1908г. Била е омъжена, но няколко години след като ражда дъщеря си, съпругът й загива в инцидент по време на строежа на моста Голдън Гейт в Сан Франциско през 1937г. Няколко месеца след това тя самата претърпява инцидент, който не просто пробръща живота й, а тотално променя посоката му на движение. Ако изобщо от нейна гледна точка може да се говори за движение във времето. Шофирайки през смразаваща зимна нощ, Аделайн катастрофира и пада с колата в замръзнало езеро, където я удря светкавица и се случва физико-химична-биологична реакция, която според разказвача ще бъде открита чак през 2035г. (остава само да очакваме пророчеството да се сбъдне). Тази все още необяснена от науката реакция предизвиква спиране на процеса на стареене и Аделайн остава на 29 години. Кой не си мечтае за вечна младост?

Тук обаче идва и основния проблем в историята - да не остаряваш е подозрително и все още непостижимо. Така че ако не искаш да станеш обект на научни изследвания, по-добре се прикриваш от хорските погледи и да не привличаш внимание върху себе си. Аделайн е обречена да се крие и прекарва живота си в смяна на идентичности като на всеки 10 години обновява името си, самоличността си и местоживеенето си. Освен това трябва да наблюдава как дъщеря й не бива пощадена от хода на времето и остарява като по-този начин изглежда по-възрастна от майка си.

Един ден, когато Аделайн е на път да смени поредната си самоличност, разбира се, че среща НЕГО. Приятен, интелигентен младеж, запленен от нейния чар и интелигентност. Все пак когато имаш безкрайно време, можеш да изучиш всички науки и да развиеш всестранни таланти. Сега Аделайн е поставена пред дилема - да продължи по стандартната процедура и да избяга за пореден път от обвързване от страх да не бъде разкрита или да послуша съвета на 80-годишната си дъщеря и поне веднъж да живее истински? Иронично, че човекът, който има цяла вечност пред себе си всъщност не живее един живот за повече от 10 години.

Аделайн прави своя избор и рискува да се впусне с аватюра с момчето. Запознавайки се с родителите му обаче, разкрива, че баща му, изигран от Харисън Форд е всъщност нейно старо гадже от миналото. Интересен завой поемат събитията, но за къде е един добър филм без сърцераздирателна драма?

От тук нататък оставям на вас да разберете ще бъде ли разкрита тайната на Аделайн и ще успее ли да си възвърне естественият процес на развитие. Това е един добре режисиран и изигран филм, без излишна блудкавост в романтичната история. Стурва си да бъде изгледан, за да си помислим върху някои върпоси: можем ли да понесем да живеем вечно, можем ли да гледаме как всички, които обичаме остаряват и умират, докато ние имаме безкрая на дните пред себе си, струва ли си тази суперсила или е по-скоро проклятие и най-важното - ако живеем вечно, ще можем ли да оценим живота като явление, което ни се случва, изобщо?