Международен фолклорен фестивал във Варна - празник на културите и многообразието

За втора поредна година всяка вечер посещаваме концертите на Международния фолклорен фестивал "Варненско лято" във Варна. Този беше 32-рият по ред. Фестивалът се провежда от 1992г. насам и в него участват фолклорни групи и ансамбли от 4 континента - Европа, Азия, Африка и Америка. Тази година гостите бяха от Словакия, Черна гора, Албания, Уркайна, Грузия, Китай, Тимор-Леще и разбира се, България. Имаше и изненада през втората вечер - български фолклорен ансамбъл "Янтра" от Будапеща.

През първата вечер на откриването се изявяват всички участници с по един или два танца в рамките на 10 минути като най-много време беше посветено на българите, които се представиха грандиозно на финала на концерта.

През втората вечер се състоя първия концерт "Пътуване по света". Той представлява по-подробно представяне на подготвените танцови и певчески сегменти от всяка страна в рамките на 20-25 минути. Тогава се запознахме с фолклора на 3 от чуждите държави - Албания, Китай и Украйна, За финал се представиха гостуващата група "Янтра" от Будапеща, която е съставена от българи, живеещи там, а в оркестъра й има и трима унгарци, както и едина сръбкиня на акордеона.

През третата вечер и втория концерт "Пътуване по света" се представиха страните Словакия, Тимор-Леще, Грузия и Черна гора.

През последната вечер на закриването и концерта "Да останем приятели" отново се представиха всички страни с кратки сегменти. Вечерта започна с групов български народен танц на участници от всички страни. От една страна е забавно да наблюдаваш как хора от близки и далечни страни, всеки с неговите характерни физиологични белези и облечен в традиционни дрехи танцуват български народен танц, хванати за ръка, всички различни и наредени един до друг. От друга осъзнаваш какви усилия са положили, за да научат този танц в рамките на дните, през които са тук.

Ще обобщя на кратко видяното от всяка страна и ще дам оценка спрямо различни компоненти, които забелязох като отиличителни. Имайте предвид, че това са описания и оценки за всички дни и всички представления, така че са генерални и не наблягат на всяка подробност и особеност.

Албания

Албания се представи с кратки изпълнения на откриването и закриването, а същинското изпълнение беше през втората вечер. Знаех предварително, че Албания е мюсюлманска страна и до някъде очаквах фолклорът й да е близък то ориенталския. Всъщност на откриването представиха танц, който беше доста подобен на български, а и музиката звучеше доста познато за ушите ни. Албания е част от Османската империя от 1385г. до обявяването й за независима страна през 1912г. по време на Първата балканска война. Няколко столетия османско културно влияние несъмнено за изиграли роля в оформянето на фолклорните традиции на страната и това беше усетено доста ясно през последната вечер на закриващия танц. Двойка мъж и жена танцуваха, облечени в дрехи, силно повлияни от ислямските традиции. В музиката също се усещаше влиянието на ориенталския дух.

Оценка:

• Музика: 6/10
• Танци: 6/10
• Облекло: 6/10
• Разказване на история: 6/10
• Предаване на чувство/емоция: 4/10
• Техническа трудност: 7/10

Тимор-Леще

Тимор-Леще е екзотична страна от архипелазите в Югоизточна Азия. На индонезийски и малайски "timur" означава "изток", а "leste" означава същото, само че на португалски. Страната е била португалска колония от 16 в. до 1975г. След това започват вътрешни конфликти и борби за независимост, включително и от индонезийската инвазия. Танците на групата представят борбите за независимост и не случайно оръжието беше ключов елемент в мъжкия танц. Макар че бяха сравнително еднообразни и не особено сложни като композиция, определено успяха да придадат уникално по рода си усещане. Ритмичното барабанене на музикантите и движенията на танцорите и танцьорките, които бяха амалгама от бойни техники и ритуални стъпки, съчатани с напяване, ни пренесоха в едно друго мисловно състояние и схващане за света каквото само културата на племенните народи от далечните екзотични земи е способна да остави у нас. Сякаш те схващат танца не просто като вид изкуство, а като среда, в която могат да придадат някакви особени чувства и като метод за постигане на цели - било то ритуал или изжияване на колективно културно-историческо събитие, а именно войните за независимост.

Оценка:

• Музика: 7/10
• Танци: 5/10
• Облекло: 4/10
• Разказване на история: 8/10
• Предаване на чувство/емоция: 9/10
• Техническа трудност: 5/10

Украйна

Танците на Украйна имаха елементи, които се забелязват и при нашите, но като цяло напомняха на руския фолклор, поне до колкото го познавам, особено като облекло. Техните танцови формации се състояха изцяло от жени и мисля, че в това се състоеше до някъде липсата на разказния елемент. По-голямата част от танците ми изглеждаха прекалено абстрактни и трябваше сама да конструирам историята, а когато става въпрос за народни танци харесвам те да имат някаква сюжетна линия, която може да се проследи лесно. Трябва също така да отбележа, че нямаха собствен оркестър, което също е минус за мен. Имаха и доста песни, отделно от танците, които не бяха особено емоционално наситени и сякаш предаваха едно усещане, че се намирам на училищен концерт на шести Г клас в читалището. Като цяло композицията на танците им и дрехите им имаха естетическо приятно излъчване, а най-интересни бяха танцът с украинското знаме и танцът с платовете с шевици.

Оценка:

• Музика: 3/10
• Танци: 7/10
• Облекло: 8/10
• Разказване на история: 6/10
• Предаване на чувство/емоция: 6/10
• Техническа трудност: 9/10

Словакия

Словакия е страна на гранична зона между славянската и централноевропейската култура. Дрехите и танците им изглеждат сякаш са среща на славяни с германци - можеш да уловиш елементи и от двете култури, но определено германските черти надделяваха. При оркестъра се откроиха и класически инструменти - контрабас, цигулки. Определено едно от любимите ми представления за целият фестивал е танцът на "момичетата с шарените полички", както си ги наричахме помежду си. Излязоха на сцената 15-20 момичета с еднакви роклички, но с полите бяха в различни цветове и това създаваше много приятна визуална картина. В началото танцуваха сами в кръг или по двойки, тройки, а в последствие към тях се присъединиха и момчетата и тогава настана такава голяма веселба, че сякаш на заден фон им липсваха само декори на средновековна таберна и халби бири в ръце и картинката щеше да е пълна. Мъжките ботуши имаха някакви дрънчащи метални елементи край глезените - предполагам шпори, които създаваха интересен звуков ефект. Изпълниха този танц три пъти - на откриването, на третата вечер и на закриването и всеки път ми беше интересно да го гледам. За сметка на това соловите изпълнения на певиците малко ме отегчиха, но предполагам танцът просто ме е ентусиазирал прекалено много.

Оценка:

• Музика: 6/10
• Танци: 8/10
• Облекло: 9/10
• Разказване на история: 7/10
• Предаване на чувство/емоция: 8/10
• Техническа трудност: 9/10

Грузия

Тук вече стана интересно. Още в мига, в който обявиха тяхното появяване на сцената на откриването през първата вечер, публиката полудя. Чуваха се звуци на възхита и вълнения. Грузинците са познати с техните уникални танци, които съчетават и бойни техники, и гимнастически движения. Дори обкелото им сякаш напомня на военна униформа, а по време на някои изпълнения мъжете държаха символични мечове и щитове. Интересно е да се отбележи, че макар и тези движения да са традиционни за региона още от средните векове, всъщност са доразработени и популяризирани от основателите на Грузинския национален балет Сухишвили - съпрузите Илико Сухишвили и Нино Рамишвили. Стройни, пъргави, гъвкави, акробатични, непоклатими - грузинците бяха най-многобройният ансамбъл и този, който спечели най-много овации от публиката.

Оценка:

• Музика: 8/10
• Танци: 10/10
• Облекло: 7/10
• Разказване на история: 7/10
• Предаване на чувство/емоция: 7/10
• Техническа трудност: 10/10

Китай

На първо място е важно да се отбележи, че танците, които представи танцовият ансамбъл от столицата Пекин, не бяха характерно традиционни, а модерни, вдъхновени от китайския фолклор. Техните танци съдържаха елемент на разказвачество или както беше описано при представянето танцова драма. Интересни бяха танците на мъжете, които бяха и акробатични, както и на момичетата с ветрила, но най-впечатляващ беше общия танц, при който на сцената се редуваха да излизат различни групи танцори, облечени в разноцветни ефирни дрехи. Те наистина успяха да въздействат чрез елегентността на движенията си, ефектните костюми, епичната симфонична музика и създадоха на сцената някакво приказно усещане като че ли разказваха фантастична история за герои, духове, лоши сили, магьосници и битката между доброто и злото.

Оценка:

• Музика: 9/10
• Танци: 10/10
• Облекло: 10/10
• Разказване на история: 8/10
• Предаване на чувство/емоция: 8/10
• Техническа трудност: 10/10

Черна гора

Черногорските танци и носии много напомнят нашите, което не следва да изненадва никого. Дали защото произлизаме от един и същ културен субстрат, дали пореди непосредствената близост, балканските култури си приличат, но и се различават. Може би заради тази прилика не успяха да се запечатат в съзнанието ми като нещо различни и извънредно, което да остави трайна следа. Те са също толкова сложни в техническо отношение, преобладават истории, в които мъже задирят жени, оформят се композиции в които всички танцуват заедно или хванати за ръце. Най-интересно беше представянето им през вечерта на откриването, когато мъжете, едните, качвайки е на раменете на другите, формираха кула. Самите черногорци и черногорки са високи и едри - сякаш най-ниският от черногорците може да се класира сред най-високите хора в България.

Оценка:

• Музика: 7/10
• Танци: 7/10
• Облекло: 8/10
• Разказване на история: 6/10
• Предаване на чувство/емоция: 6/10
• Техническа трудност: 10/10

България

Както и миналата година (а предплогам и всяка предходна) България взе участие. И не разочарова дори за миг. Сложни от към техническо изпълнение и стъпки, представящи истории и съпътствани от оживена, енергична музика, представените български танци живо развълнуваха всички в публиката. Танцьорите наистина влагат всичко от себе си и това си личи по усмивките, грейнали на лицата им и неуморността, с която редят стъпка след стъпка сложните танцови композиции на сцената.

Оценка:

• Музика: 10/10
• Танци: 10/10
• Облекло: 8/10
• Разказване на история: 6/10
• Предаване на чувство/емоция: 8/10
• Техническа трудност: 10/10

Но както и в нашата малка страна има различни фолклорни области с техните характерни белези - стъпки, танци, песни, носии, така можем да предположим, че тези различния съществуват в рамките на всички други страни, а ние сме видели само една частица от фолклора на представените през тези вечери страни.

Но както очевидни са разликите, така очевидни са и приликите. Танците изпълняват една и съща функция за всички народи и етноси - ритуална, магическа, развлекателна и най-вече обединяваща. Защото всички сме хора с еднакви потребности, нужди и чувства. И най-хубавото от всичко е, че защото сме много, пръснати из всички кътчета на света, можем да се насладим на всички тези пъстри варианти на човешката култура, да ги оценим и да ги уважим, защото ни представят едно и също състояние - това да си човек.

Последната вечер завърши с голямо хоро на сцената, в което се включиха всички танцьори, та и хора от публиката. Един истински празник на различията, но и на приличията, празник за културното многообразие по света, за което можем само да сме благодарни. Защото всяка една различна култура от нашата е възможност да погледнем света и да усетим действителността по нов, различен начин.

Това беше фоклорният фестивал "Варненско лято" според мен.

До скоро, драги приключенци!