Етюди от Венеция

Мостът на въздишките, но не на любовните....

Една от първите забележителности, които зърнахме, след като акустирахме с малкото корабче на венециански бряг бе Дворецът на дожите. До него през един канал се намира затвора, а двете сгрди биват свързани от Ponte dei Sospiri (Мостът на въздишките). От часовете по италиански език в университета и благодарение на моите вещи преподавателки знаех, че този мост всъщност не е мост на любовните въздишки. През него през 17, 18 и 19в. са минавали затворници от Двореца на дожите към Новия затвор са въздишали за последно по свободния живот, който са имали преди заточението си и гледайки през премрежените прозорци на моста са съзерцавали Венецианската лагуна. Поне така смятал Лорд Байрон, който е дал това романтично звучащо име на моста.

А кой живеел в съседния дворец?

Дож е титла ендемит. Така би се изразил само човек, завършил природоматематическа гимназия с географски профил. Като мен, например. А сега нека хвърля малко светлина върху тази аналогия. Ендемит е биологичен вид, който обитава само една географска територия и не се среща никъде другаде по света. Такава е пандата, която живее в Китай или кенгуруто, което се среща само в Австралия. Дожите са държавни глави на градовете-държави Венеция и Генуа през ренесансовия период. Титлата е производна на римската военна титла "дук". Тук е важно да се отбележи, че Италия не е съществувала като държава до преди 1861.г, а на нейно място е имало множество кралства и републики, една от които била Венецианската раепублика. Като суверенна морска република тя е съществувала от 697г. до 1797г., когато Наполеон Бонапарт нахлува в земите й и превзема прочутият Дворец на дожите, резиденцията на държавните глави на републиката. Той е построен във венециански готически стил, който пък е повлиян от архитектурата на Византия и ислямския свят, с което свидетелства за основните търговски партньори на Венецианската република. Понеже по-рано говорихме за Новия затвор, нека спомена и че в самия дворец се е помещавал Стария затвор, чийто най-известен обитател е свалячът Джакомо Казанова, който е тикнат там, защото прекалявал със секусалните си престъпления и сатиричните си изказвания по адрес на венецианската власт. Безсрамник!

Историята на каналите

Венеция е град, разположен на 118 острова, свързани един с друг чрез над 400 моста нас между 150 и 170 канала. Повечето не са по-дълбоки от 2 метра. Само най-големият канал Канале Гранде (Canale Grande) е около 5 метра дълбок. Той разделя града не две, а над него минава белият каменен мост Понте Риалто (Ponte Rialto). Не се ли чудите понякога как е възможно да съществува такъв разпокъсан град, където основните пътища са водни? Значи представете си искам да изляза до магазина, скачам в гондолата, почвам да греба и две пресеч..., ъъ две реки по-надолу достигам до дестинацията си, само за да открия с разочарование, че е наводнена, защото снощи приливът се е олял. Амии малко неудобно ми се струва на мен. Факт е, че във Венеция няма пътища. Единственият път е мост през морето от континентална Италия към Венеция, но той ви отвежда едва до паркинг в началото до града. От там нататък пердашите пеша или наемате гондолиер да ви пее романтични песни, защото в гондолите няма радио. Изненада!

Всъщност ако си мислите, че холандците са мастъри в изграждането на диги и завземането на земя от морето, почакайте да чуете как е построена Венеция. Не е ясно дали първите обитатели на този блатист район са били римски фамилии или рибари, както и не е ясно защо някой би искал да живее на такова място въобще. От страх! С опустошаването на Римската империя от варварски племена през 5в. сл. Хр., бежанци и рибари прибягват до крайни мерки и пристигат по тези земи към 402г. Започват да копаят канали и да секат дървета, които да използват за основи и платформи на своите домове. Имайте предвид, че има хиляди сгради, които днес стоят върху тези дървета, положени там преди 1600г.! И така някъде около 421г. с изграждането на църквата Сан Джакомо официално започва историята на Венеция.

И в Италия има Дисниленд - нарича се Венеция

Защо екскурзоводът ни каза, че Венеция е като Дисниленд? Предвид факта, че това е изкуствено построен град и то върху дървени стволове, лесно е да се сетим, че напрежението и теглото идват в повече.Смята се, че градът потъва ссъ 120мм на година. Вероятно това е и една от причините Венеция да губи драстично населението си - от 174 000 жители през 1950г. едва 53 000 обитават града през 2018г. Повече от половината! Трудно е да се живее в град, който често бива наводняван, където цените поскъпват и където гъстият поток туристи прави живота на нормалните хора практически невъзможен. Местните не са в състояние да се справят с високите наеми и са принудени да напуснат Венеция, оставяйки жилищата си под наем за посетители на града. При това туристите доста замърсяват града. Всички тези фактори отнемат са предпоставка за обособяването на Венеция по-скоро като забележителност, от колкото като град. А като добавим и входната такса за влизане в града, няма съмнение, че Венеция се превръща в туристически парк!

Песен на гондолиер

Венецианските песни на гондолиерите се разпространяват през 18в. В тях се възпяват любовта, пътуванията и плаването по море. Ще споделя с вас една такава песен, която се опитах да преведа сама. Признавам, че си беше предизвикателство, тъй като тя не е на "традиционен" италиански, а на венециански диалект. Смятам, че запазих оригиналният смисъл до колкото успях да го разбера.

La biondina in gondoleta
Antonio Lamberti

La biondina in gondoleta - Блондинката в гондолката
L’altra sera g’ho menà: - Миналата нощ я возих на разходка
Dal piacer la povereta, - От удоволствието горката
La s’ha in bota indormenzà. - Там заспа на лодката.
La dormiva su sto brazzo, - Върху ръката ми си спеше
Mi ogni tanto la svegiava, - Събуждаше се от време на време
Ma la barca che ninava - Но люлееща се лодка
La tornava a indormenzar. - Отново я приспиваше.

Gera in cielo mezza sconta - Половин луна в небето
Fra le nuvole la luna, - Бе от облаците скрита
Gera in calma la laguna, - В покоя на лагуната
Gera il vento bonazzà. - Подухваше спокоен вятъра.
Una sola bavesela - Самотен бриз
Sventola va i so’ caveli, - Косите й разроши
E faceva che dai veli - И от воали покрити
Sconto el sento fusse più. - Гърдите й не бяха вече.

M’ho stufà po’, finalmente, - Измъчих се накрая
De sto tanto so’ dormir, - От нейната безкрайна дрямка.
E g’ho fato da insolente, - Смелост придобих
No m’ho avuto da pentir; - Нямаше да се покайя.
Perchè, oh Dio, che bele cosse - Защо, Боже, онези хубави неща,
Che g’ho dito, a che g’ho fato! - Които казах и направих!
No, mai più tanto beato - Така благословен не бих бил
Ai mii zorni no son stà. - Никога през моите дни.

А ето тук можете да чуете песента.

Това беше Венеция с нейните канали, с нейната вълнуваща история и с нейното неясно бъдеще. Надяваме се, че това постижение на културата, архитектурата и градоустройството ще се запази още дълги векове.

До скоро, драги приключенци!